Битка при Улм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +кат
м r2.5.2) (Робот Добавяне: pt:Batalha de Ulm
Ред 47: Ред 47:
[[es:Batalla de Ulm]]
[[es:Batalla de Ulm]]
[[fr:Bataille d'Ulm]]
[[fr:Bataille d'Ulm]]
[[ko:울름 전투]]
[[it:Battaglia di Ulma]]
[[he:קרב אולם]]
[[he:קרב אולם]]
[[lt:Ulmo mūšis]]
[[hu:Ulmi csata]]
[[hu:Ulmi csata]]
[[it:Battaglia di Ulma]]
[[ja:ウルムの戦い]]
[[ko:울름 전투]]
[[lt:Ulmo mūšis]]
[[mn:Ульмийн тулалдаан]]
[[mn:Ульмийн тулалдаан]]
[[nl:Slag bij Ulm]]
[[nl:Slag bij Ulm]]
[[ja:ウルムの戦い]]
[[pl:Bitwa pod Ulm]]
[[pl:Bitwa pod Ulm]]
[[pt:Batalha de Ulm]]
[[ro:Bătălia de la Ulm]]
[[ro:Bătălia de la Ulm]]
[[ru:Битва под Ульмом]]
[[ru:Битва под Ульмом]]

Версия от 00:15, 24 януари 2011

Битка при Улм
Улмска кампания
„Капитулацията на Улм“, худ. Шарл Тевенен
Информация
Период16-19 октомври 1805
МястоУлм, Вюртемберг
РезултатУбедителна френска победа
Страни в конфликта
Франция Австрийска империя
Командири и лидери
Наполеон I Карл Мак
Сили
150 00072 000
Жертви и загуби
5 980 убити или ранени12 000 убити или ранени
30 000 ранени
Карта
Битка при Улм в Общомедия

Битката при Улм е серия от малки сражения по време на Улмската кампания на Наполеон Бонапарт, свършили с капитулацията и пленяването на цялата австрийска армия.

През 1805 г. Великобритания, Австрия, Швеция и Русия създават Третата коалиция с цял да разбият Франция. Когато Бавария минава на страната на Наполеон, австрийците, общо 72 000 души под командването на генерал Карл Мак фон Лайберих, нахлуват на територията ѝ още докато руските им съюзници действат в Полша. Австрийците предполагали, че основните военни действия ще се водят във Северна Италия, а не в Германия, затова смятат за нужно само да защитят Алпите от френско нашествие.

Популярна история е, че тъй като австрийците вече били преминали на Грегорианския календар, а руснаците все още използвали Юлианския, те не можели да се уговорят точни дати в кореспонденцията, поради което австрийците започват конфликт с Франция преди руснаците да могат да дойдат. Този просто, но невярно обяснение за голямото закъснение на руската армия е наречено от ученият Фредерик Кагейн „странен мит“.[1]

Наполеон базирал 177 000 души от Великата армия в Булон, готови да нахлуят в Англия. Те тръгват на юг на 27 август и на 24 септември пресрещат силите на генерал Мак около Улм. Те са разположени в региона от Страсбург до Вайсенбург. На 7 октомври Мак научава, че Наполеон планира да обкръжи неговия десен флаг и да отреже пътя на руснаците, които се насочват към Виена. Той ненадейно смен фронта, като поставя левия си фланг в Улм, а десния в Райн, но французите идват и пресичат Дунав в Нойбург.

Опитвайки се да се измъкне, Мак прави опит да пресече Дунав в Гюнцбург, но се сблъсква с френския Шести корпус в Елхинген, на 14-ти. Австрийците загубват 2 000 души и се завръщат в Улм. На 16 октомври Наполеон обкръжава цялата австрийска армия в града, и три дни по-късно Мак се предава, заедно с 30 000 души, 18 генерали, 65 оръдия и 40 знамена.

20 000 души успяват да избягат, 10 000 са ранени или убити, а другите са пленени. Около 6 000 французи са убити или ранени. По време на капитулацията, Мак се представя на Наполеон като „нещастният генерал Мак“.[2] Бонапарт се усмихва и отговаря „Аз пък ще върна на нещастния генерал неговия меч и свободата му, заедно с това, което трябва да предаде на своя император“. Франц II обаче не е толкова добър и подлага Карл на военен съд, който го осъжда на двугодишен затвор.

Улмската кампания става един от най-големите исторически примери за стратегическо обкръжаване.

Източници

  1. http://dcjack.org/kagan%20on%20ulm.html
  2. Blond, G. La Grande Armée. Castle Books, 1979. pg.59.