Аборигени (Древен Рим)

Аборигени, според древноримските историци и митолози, се наричат най-старите жители на Централна Италия; коренното население на страната, противопоставяно на колонистите. Преданието гласи, че така се нарича племето, живеещо в Лациум и управлявано от цар Латин, при което пристига Еней. Според някои автори, те са се настанили от планинските си обиталища край сабинския град Реате, откъдето са прогонили сикулите.

Най-общоприетата етимология на името (ab origine — „От началото, първоначален“), според която аборигените са коренно население (автохтони), влиза в противоречие с някои древни автори, които ги разглеждат като древногръцки имигранти, а не като коренно население. Други предлагани етимологии на това название са: arborigines — „родени от дървото“ и aberrigines — „номади“. Ликофрон от своя страна нарича жителите на Центрана Италия „Boreigonoi“.

Според преданието, Еней и неговите троянци получават радушен прием от аборигените при пристигането си в техните земи, а царят им Латин дава дъщеря си Лавиния за жена на Еней. Когато по-късно аборигени и троянци се изправят срещу обединените сили на рутули и етруски, Еней нарича двата народа с общото име Латини, в чест на загиналият скоро преди това в сблъсък с рутулите техен цар Латин, създавайки по този начин племето латини.