Алкалоземен метал: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Промяна: sk:Kov alkalických zemín
Сливане на статията с Група 2 на периодичната система
Ред 1: Ред 1:
'''Втора главна група''' от [[Периодична система на елементите|периодичната система]], наречена още Алкалоземна група включва елементите:
{{сливане|Група 2 на периодичната система}}


* '''<sub>4</sub>[[Берилий|Be]] — '''Берилий '''- K 2s<sup>2</sup>'''
'''Алкалоземните метали''' са: [[берилий]], [[магнезий]], [[калций]], [[стронций]], [[барий]] и [[радий]].
* '''<sub>12</sub>[[Магнезий|Mg]] — '''Магнезий''' — KL 3s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>20</sub>[[Калций|Ca]] — '''Калций''' — KLM 4s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>38</sub>[[Стронций|Sr]] — '''Стронций''' — KLM 4s<sup>2</sup>4p<sup>6</sup>5s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>56</sub>[[Барий|Ba]] — '''Барий '''- KLMN 5s<sup>2</sup>5p<sup>6</sup>6s<sup>2</sup>'''
* '''<sub>88</sub>[[Радий|Ra]] — '''Радий''' — KLMNO 6s<sup>2</sup>6p<sup>6</sup>7s<sup>2</sup>'''


Тези [[елемент]]и са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, земя се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са "земя" в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.
Тези [[елемент]]и са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, земя се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са "земя" в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.
Ред 7: Ред 12:
Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини ( CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).
Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини ( CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).


Химичните елементи '''Mg, Ca, Sr, Ba''' имат по 1 [[електрон]] в '''s''' — подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са [[електронен аналог|електронни аналози]] и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. '''Be''' не е пълен електонен аналог на останалите и има [[елемент с двойствен характер|двойствен характер]]. Той се различава по някой свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е [[радиоактивност|радиоактивен]]. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.

== Закономерности ==

* Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора [[валентност]].

* С увеличаване на поредния номер ('''Z''') във втора главна група, [[атомен радиус|атомния радиус]] на елементите нараства, а [[йонизационна енергия|йонизационната енергия]] — намалява. Това е причина [[метал]]ният им характер да се засилва, като най — силно изразен метален характер от тази група има барият.

* Алкалоземните елементи образуват водородни съединения ('''EH<sub>2</sub>'''), основни [[оксид]]и ('''EO''') и основни [[дихидроксиди]]и ('''E(OH)<sub>2</sub>''').

== Физични свойства на елементите от втора А група ==

Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.

Най-трудно топим е берилият, а най — лесно — магнезият.

Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер ('''Z'''), като магнезият и калцият са по — леки от берилия. С изключение на берилият, всички други елементи са пластични.

== Химични свойства на елементите от втора А група ==

Всички елементи от втора А група, подобно на калция взаимодействат с [[водород]]а, с [[кислород]]а, с останалите [[неметал]]и, с [[вода]]та и с [[киселина|киселините]].

* взаимодействие с водород

'''Ca + H<sub>2</sub> → CaH<sub>2</sub>''' — с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към водорода намалява.

* взаимодействие с кислород

'''2Ca + O<sub>2</sub> → 2CaO''' — с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към кислорода се увеличава.

* взаимодействие с неметал

'''Ca + Cl<sub>2</sub> → CaCl<sub>2</sub>''' — берилият реагира с неметалите при висока температура, а останалите елементи се самозапалват.

* взаимодействие с вода

'''Ca + 2HOH → Ca(OH)<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' — само берилият не взаимодейства с вода.

* взаимодействие с разредени киселини

'''Ca + 2HCl → CaCl<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към киселините се увеличава.
{{Периодична система}}
{{Периодична система}}



Версия от 12:09, 28 януари 2011

Втора главна група от периодичната система, наречена още Алкалоземна група включва елементите:

  • 4BeБерилий - K 2s2
  • 12MgМагнезий — KL 3s2
  • 20CaКалций — KLM 4s2
  • 38SrСтронций — KLM 4s24p65s2
  • 56BaБарий - KLMN 5s25p66s2
  • 88RaРадий — KLMNO 6s26p67s2

Тези елементи са много електроположителни и образуват йоните Ме2+. Погледнато исторически, земя се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са "земя" в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.

Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини ( CaO+H2SO4->CaSO4+H2O), киселинни оксиди(CaO+CO2->CaCO3), вода(CaO+H2O->Ca(OH)2).

Химичните елементи Mg, Ca, Sr, Ba имат по 1 електрон в s — подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са електронни аналози и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. Be не е пълен електонен аналог на останалите и има двойствен характер. Той се различава по някой свойства от останалите, затова не се причислява към алкалоземните елементи. Радият също не се разглежда като алкалоземен елемент, защото той е радиоактивен. Магнезият също не е типичен метал. Той притежава и лек двойствен характер.

Закономерности

  • Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора валентност.
  • С увеличаване на поредния номер (Z) във втора главна група, атомния радиус на елементите нараства, а йонизационната енергия — намалява. Това е причина металният им характер да се засилва, като най — силно изразен метален характер от тази група има барият.
  • Алкалоземните елементи образуват водородни съединения (EH2), основни оксиди (EO) и основни дихидроксидии (E(OH)2).

Физични свойства на елементите от втора А група

Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.

Най-трудно топим е берилият, а най — лесно — магнезият.

Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер (Z), като магнезият и калцият са по — леки от берилия. С изключение на берилият, всички други елементи са пластични.

Химични свойства на елементите от втора А група

Всички елементи от втора А група, подобно на калция взаимодействат с водорода, с кислорода, с останалите неметали, с водата и с киселините.

  • взаимодействие с водород

Ca + H2 → CaH2 — с увеличаване на поредния номер (Z) активността към водорода намалява.

  • взаимодействие с кислород

2Ca + O2 → 2CaO — с увеличаване на поредния номер (Z) активността към кислорода се увеличава.

  • взаимодействие с неметал

Ca + Cl2 → CaCl2 — берилият реагира с неметалите при висока температура, а останалите елементи се самозапалват.

  • взаимодействие с вода

Ca + 2HOH → Ca(OH)2 + H2 — само берилият не взаимодейства с вода.

  • взаимодействие с разредени киселини

Ca + 2HCl → CaCl2 + H2 с увеличаване на поредния номер (Z) активността към киселините се увеличава.

Шаблон:Химичен елемент-мъниче