Бонифаций Монфератски

Бонифаций Монфератски (известен още и като Бонифас Монфератски) е Монфератски маркиз, избран през 1201 г. като един от водачите на Четвърти кръстоносен поход на мястото на граф дьо Шампан. Бил е роднина на френския крал Филип II Огюст. След превземането на Константинопол през 1204 г. е предложен за император на новосъздадената Латинска империя, заедно с Балдуин Фландърски, но кандидатурата му е отхвърлена.

След избора на император, Бонифаций Монфератски получава азиатските земи на империята, но ги заменя за Солун и провинциите от континентална Гърция, на чиято територия създава Солунското кралство.

На 4 септември 1207 г. Солунският крал Бонифаций е заловен от местни българи при топлите извори на днешното село Лъджа (Шаблон:Lang-gr) в района на планинския масив Гюмюрджински снежник в южната част на Родопите. Главата му е отсечена и изпратена на цар Калоян.

Източници

• "Завладяването на Константинопол" от Жофруа дьо Вилардуен, с описание на дейността и смъртта на Бонифаций Монфератски

Външни препратки

• За това как един латински крал поискал да завладее българските земи, но вместо това загубил главата си и кралството си