Момин проход: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
[[File:Mineral-water-fountain.jpg|thumb|Чешмата с [[минерална вода]] в Момин проход]] |
[[File:Mineral-water-fountain.jpg|thumb|Чешмата с [[минерална вода]] в Момин проход]] |
||
[[File:The-old-baths.jpg|thumb|Старата баня (действаща)]] |
[[File:The-old-baths.jpg|thumb|Старата баня (действаща)]] |
||
[[File:Momin-Prohod-sanatorium.jpg|thumb|“Специализирана Болница за Рехабилитация - Национален Комплекс” - ЕАД - филиал Момин проход]] |
|||
'''Момин проход''' е [[град]] в Западна [[България]]. Той се намира в [[община Костенец]], [[Софийска област]] на около 70 км. от гр. [[София]]. |
'''Момин проход''' е [[град]] в Западна [[България]]. Той се намира в [[община Костенец]], [[Софийска област]] на около 70 км. от гр. [[София]]. |
||
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно". Засега надм.височина и пощ.код са същите като за Костенец, но вероятно има нужда от актуализация! --> |
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно". Засега надм.височина и пощ.код са същите като за Костенец, но вероятно има нужда от актуализация! --> |
Версия от 23:44, 29 януари 2011
Момин проход | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1374 души[1] (15 декември 2023 г.) |
Землище | — [2] km² |
Надм. височина | 494 m |
Пощ. код | 2035 |
Тел. код | 07142 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 50245 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Софийска |
Община – кмет | Костенец Йордан Ангелов (ГЕРБ; 2019) |
Кметство – кмет | Момин проход Йорданка Митрова (СДС) |
Момин проход в Общомедия |
Момин проход е град в Западна България. Той се намира в община Костенец, Софийска област на около 70 км. от гр. София.
География
Момин Проход се намира в Средногорието в близост до планините Средна гора и Рила , както и до прохода Траянови врата.
История
Землището на Момин проход е населено от древността. Известно е с топлите си минерални извори още от времето на римската империя, като преди това тук се е намирало тракийско селище на серди и беси.
По времето на турското робство, селището е известно с името Солудервент - Воден проход или Проход на водите.
През 1950 г. Момин проход е обявен за балнеоложки курорт с национално значение. През 1964 г. той и още две селища - Костенец баня и Момина баня, се сливат и стават квартали от новия град Костенец.
На 21 септември 2006 г. Момин проход отново получава административна самостоятелност и статут на град.[3]
Минералните извори в Момин проход са съществували като център на старо тракийско селище на серди и беси. Използвани са от римляните през епохата на императорите. Селището е разрушено през V и VI век от нашествията на хуните и готите.
През 976 г. в този район цар Самуил разгромява армията на византийския император Василий II, а през 1443 г. полският крал Владислав Варненчик разбива турските войски и се сключва сегединския мир.
От 1576 г. курортът се именува Солудервент - Воден проход или Проход на водите. Наричан е още Момина клисура (на легендата за отбраната на прохода от девойки) и Момина баня (на поверието за появата на нимфи-моми в радиоактивните изпарения). От 1939 г. курортът носи името Момин проход.
Баните и инхалаториумът са построени през периода 1925 - 1938 г. Санаториумите и почивните домове - в следващите няколко десетилетия.
Културни и природни забележителности
Момин проход е известен с деветте си минерални извора, с температура на водата 56°С, и радиоактивност, втора в България след Нареченски бани, трета в Европа и 25-та в света. Водата в Момин проход облекчава и лекува заболявания на дихателната, сърдечно-съдовата, нервната и храносмилателната системи, както и проблеми на метаболизма на веществата и различни алергии.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Момин проход е разположено в землището на село Долна Василица
- ↑ Момин проход вече е град, dnes.bg, 21 септември 2006
Бележки