Битка при Батулия: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Нова страница: {{Инфокутия военен конфликт | име = Битка при Батулия | конфликт = [[Партизанско движение в Б... |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<references /> |
<references /> |
||
[[Категория:Битки по време на партизанското движение в България]] |
[[Категория:Битки по време на партизанското движение в България|Батулия]] |
||
Версия от 21:24, 1 февруари 2011
| Битка при Батулия | |||
| Партизанско движение в България | |||
 Паметникът на Брусенската битка | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 23 май 1944 | ||
| Място | в околностите на с. Батулия, България | ||
| Резултат | Победа на правителствените сили | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Батулия е сражение между Втора софийска народоосвободителна бригада и правителствена жандармерия по време на партизанското движение в България (1941-1944). [1]
В средата на м. май 1944 г. Втора софийска народоосвободителна бригада, формирана от част на Трънски партизански отряд и Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“ започва боен поход от с. Кална, Трънско до Западна Стара планина. Похода е част от съсредоточаването на партизански сили в околностите на гр. София. Бригадата е отлично въоръжена и екипирана с английско оръжие спуснато с парашути в районите на ЮНОА.
На 22 май влизайки в непознат район, прибягва до местни водачи. На 23 май достига околностите на с. Батулия. Жандармерията пленява освободените от партизаните водачи и научава за местонахождението на бригадата. В ранната сутрин на 23 май започва тежко сражение с армейски и жандармерийски подразделения, което продължава през целия ден. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на три групи. Оставяйки на бойното поле 40 убити и 10 пленени, пробиват самостоятелно обръча възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на м. юни жандармерийски и армейски подразделения водят преследване, в което загиват и други партизани. Сред тях са Дичо Петров, Франк Томпсън, Начо Иванов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Гочо Гопин и др.
Групата на Денчо Знеполски се завръща в района на Трънския партизански отряд, групата на Благой Иванов се съединява със Средногорските партизани, а групата на Трифон Балкански с партизаните на ЮНОА.[2]
Битката при Батулия е сред най-тежките сблъсъци между партизани и правителствени сили по време на Съпротивителното движение в България (1941-1944).