Пантеон на възрожденците: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
| зимно = 9.00-12.00, 13.00-17.30
| зимно = 9.00-12.00, 13.00-17.30
| почивни-зимно = петък, събота
| почивни-зимно = петък, събота
| директор = доктор Николай Ненов
| директор = доц. д-р Николай Ненов
| адрес = Пл "Възрожденски"
| адрес = Пл. "Възрожденски"
| телефон = 082/82-09-98
| телефон = 082/82-09-98
| страница = http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm
| страница = http://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm

Версия от 10:20, 4 февруари 2011

Пантеон на Възрожденците
Файл:Panteon-ruse.jpg
МестоположениеРусе, България
Тематиканационален паметник-костница
Основан1978 г.
Обект на БТС50
Печатима
Работно време
Лятно работно време9.00-12.00, 13.00-17.30
(почивни дни: петък, събота)
Зимно работно време9.00-12.00, 13.00-17.30
(почивни дни: петък, събота)
Допълнителна информация
Директордоц. д-р Николай Ненов
АдресПл. "Възрожденски"
Телефон082/82-09-98
Сайтhttp://www.museumruse.com/expositions/panteon_bg.htm
Карта
Местоположение в Русе
Пантеон на Възрожденците в Общомедия

Пантеонът на възрожденците е национален паметник-костница, намиращ се в град Русе. Изграден е по проект на архитект Никола Николов и е открит на 28 февруари 1978 г. В него са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.

Почетени са 453-ма души - участници в Ботевата чета,Червеноводска въстаническа чета , Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.

За построяването на Пантеона през 1977 г. е съборена църквата „Вси светии“ в старото русенско гробище. След широка дискусия[1] през 2001 г. Пантеонът е „християнизиран“ с поставяне на кръст върху купола му, и е открит параклисът „Св. Паисий Хилендарски“, както и музейна експозиция.

Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта. Отворен е за посещение на 28 февруари 1978 г.

Галерия

Източници