Изомерия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 15:37, 5 февруари 2011

Изомери са съединения с еднаква молекулна формула,но с различен ред в свързването на в въглеродната верига. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от Берцелиус. На основата на структрурната теория (1860), Ал. Бутлеров изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих Вьолер през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в карбамид).

Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери: Съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.

Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери. Марковников (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми. Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули).

Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че: Свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.

Към края на XIX век Ван'т Хоф и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) - асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ (хиралност). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на плоскополяризираната светлина.

Видове изомерия

От съвременна гледна точка изомерията на органичните съединения бива:

конституционна - изомерните молекули имат еднакъв количествен състав (конституция), но различен ред на свързване на атомите
конфигурационна - поредността на свързване на атомите е еднаква, но в триизмерното пространство молекулите се различават помежду си. Бива:
- а. оптична (енантиомерия) - отнасят както предмет и огледалния му образ (различават се по конфигурацията на един асиметричен С-атом)
- б. геометрична (диастереомерия) - не се отнасят както предмет и огледалния му образ, различават се по взаимното положение на заместителите спрямо двойна връзка или пръстен (cis-trans, Е-Z-диастереомерия); комбинацията от конфигурациите на повече от 1 асиметричен С-атом(сигма-диастереомерия).
конформационна - изомерните молекули (конформери) се различават единствено по завъртане на някои молекулни фрагменти около проста връзка и лесно преминават от един в друг (циклохексан: стол-вана).

При неорганичните съединения поради голямото разнообразие от елементи, координационни числа и др. възможностите за изомерия са по-големи.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Обработка|форматиране}}
-. възможностите за изомерия са по-големи.
+'''Изомери''' са съединения с еднаква молекулна формула,но с различен ред в свързването на в въглеродната верига. Тези съединения имат различни свойства едно спрямо друго. Явлението е открито от [[Берцелиус]]. На основата на структрурната теория (1860), Ал. [[Бутлеров]] изяснява това дълго неразгадано явление при изомерните бутани. Първото експериментално доказателство за изомерията е осъществено от Фридрих [[Вьолер]] през 20-те години на 19. век (превръщане на амониев изоцианат в [[карбамид]]).
+Бутлеров обяснява различните им свойства чрез тяхната различна структура (различна въглеродна верига, сега конституция). Така се стигна до следната дефиниция на структурните изомери:
+'''Съединения с еднаква молекулна формула, но с различна структура, са структурни изомери.'''
+Ако изомерите са с различна конституция, те са конституционни изомери.
+[[Марковников]] (1865 г.), изхождайки от структурната теория, доразвива идеята, че атомите вътре в молекулите взаимно си влияят. Това влияние е най-силно между непосредствено свързаните атоми.
+Например: водата реагира с натрий, метанът не реагира. Причината е различното влияние на кислорода и въглерода върху водородните атоми, свързани с тях. Този пример показва, че водородният атом загубва своята индивидуалност и се отнася по различен начин в двете молекули, където той е част от две качествено различни частици (молекули).
+Този и много други примери потвърждават основния извод на структурната теория, че:
+'''Свойствата на органичните съединения зависят не само от състава им, но и от тяхната структура.'''
+Към края на XIX век [[Ван'т Хоф]] и Льобел обръщат целенасочено вниманието си към пространствената структура на молекулите, формулират идеята за тетраедричната координация на 4-валентния въглерод и дават обяснение за явлението оптична изомерия (енантиомери) - асиметрични молекули, които помежду си се отнасят както предмет и огледалния му образ ([[хиралност]]). Всички физични свойства на тези изомери са еднакви, с изключение на посоката на въртене на [[плоскополяризираната светлина]].
+== Видове изомерия ==
+От съвременна гледна точка изомерията на органичните съединения бива:
+* ''конституционна'' - изомерните молекули имат еднакъв количествен състав (конституция), но различен ред на свързване на атомите
+* ''конфигурационна'' - поредността на свързване на атомите е еднаква, но в триизмерното пространство молекулите се различават помежду си. Бива:
+**'''а.''' ''оптична'' (енантиомерия) -  отнасят както предмет и огледалния му образ (различават се по конфигурацията на един [[асиметричен]] С-атом)
+**'''б.''' ''геометрична'' (диастереомерия) - не се отнасят както предмет и огледалния му образ, различават се по взаимното положение на заместителите спрямо двойна връзка или пръстен (cis-trans, Е-Z-диастереомерия); комбинацията от конфигурациите на повече от 1 асиметричен С-атом(сигма-диастереомерия).
+* ''конформационна'' - изомерните молекули (конформери) се различават единствено по завъртане на някои молекулни фрагменти около проста връзка и лесно преминават от един в друг ([[циклохексан]]: стол-вана).
+При неорганичните съединения поради голямото разнообразие от елементи, координационни числа и др. възможностите за изомерия са по-големи.