Дабиля: Разлика между версии
Velo Vrbata (беседа | приноси) Премахната редакция 3588492 на 89.185.194.184 (б.) |
м RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1; |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 160.]</ref> |
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 160.]</ref> |
||
В началото на 20 век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Дабилия'' има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, |
В началото на 20 век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Дабилия'' има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 106-107.</ref> |
||
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ |
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.</ref> |
||
==Дабиле днес== |
==Дабиле днес== |
Версия от 23:14, 19 февруари 2011
Дабиле или Дабеле или Дабиля (Шаблон:Lang-mk) е село в община Струмица на Република Македония.
История
През 19 век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дабеле е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабиля е населявано от 620 жители, всички българи християни.[2]
В началото на 20 век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дабилия има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.[3]
В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.[4]
Дабиле днес
Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 1 941 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 5 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
В Дабиле има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.[6]
Личности
- Родени в Дабиле
- Шаблон:BGR-флаг Атанас Караманов (? - 1911), български учител и революционер, ръководител на Дабилския комитет, по-късно войвода в Струмишко, починал на 1 август 1911 година[7]
- Шаблон:BGR-флаг Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на на ВМОРО[8]
- Шаблон:BGR-флаг Константин Самарджиев Джемото (1884 - 1911), български революционер, деец на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Стоян Георгиев (? - 1914), български революционер, деец на ВМОРО
Външни препратки
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 160.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 106-107.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Дабиља.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 73.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
|