Жужел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м актуализиране на Селище в РГ инфо
м Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1;
Ред 27: Ред 27:
Съдейки по името му, в 18 век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на [[Али паша Янински]] и е заселено с гърци [[качауни]] от Епир. В края на 19 век Жужел е село в [[Борботско|Борботска]] нахия в Костурска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужел има 120 жители [[гърци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref>
Съдейки по името му, в 18 век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на [[Али паша Янински]] и е заселено с гърци [[качауни]] от Епир. В края на 19 век Жужел е село в [[Борботско|Борботска]] нахия в Костурска каза. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужел има 120 жители [[гърци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref>


По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Жужел има 125 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 182-183.</ref>
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Жужел има 125 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>


Гръцка статистика от 1905 година показва Зузули като село със 189 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/098.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zozouli.]</ref>
Гръцка статистика от 1905 година показва Зузули като село със 189 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/098.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zozouli.]</ref>

Версия от 23:52, 19 февруари 2011

Тази статия е за селото в Пинд. За селото в Костенарията вижте Жужелци.

Шаблон:Селище в РГ инфо

Жу̀жел (Шаблон:Lang-el, Зу̀зули) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Наброява 84 жители (2001).

География

Жужел е разположено на Жужелската река, високо в североизточните разклонения на планината Смолика (Смоликас). Жужел е най-южното село на дем Нестрам и географски принадлежи към Епир, а не към Македония.

История

В Османската империя

Съдейки по името му, в 18 век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на Али паша Янински и е заселено с гърци качауни от Епир. В края на 19 век Жужел е село в Борботска нахия в Костурска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужел има 120 жители гърци.[1]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жужел има 125 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.[2]

Гръцка статистика от 1905 година показва Зузули като село със 189 жители гърци.[3]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. По време на Гражданската война пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено на ново място. През 60-те години много от жителите на Жужел се заселват в костурското село Маняк (Маняки). От 1997 година Висанско е част от община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[4]

Преброявания

  • 1913 - 305 жители
  • 1920 - 268 жители
  • 1928 - 351 жители
  • 1940 - 423 жители
  • 1951 - 399 жители
  • 1961 - 437 жители
  • 1971 - 31 жители
  • 1981 - 15 жители
  • 1991 - 234 жители

Литература

Външни препратки

Бележки