Търновска конституция: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Nikolov2010 (беседа | приноси) |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{уикиизточник|Конституция на Българското княжество}} |
{{уикиизточник|Конституция на Българското княжество}} |
||
* [http://ia700402.us.archive.org/11/items/protokolitienau00sbgoog/protokolitienau00sbgoog.pdf Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879] |
|||
* [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд на Република България] |
* [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд на Република България] |
||
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2845&Level=3 Симеон Радев. Търновската конституция] - Из "Строителите на съвременна България". Том 1 |
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2845&Level=3 Симеон Радев. Търновската конституция] - Из "Строителите на съвременна България". Том 1 |
Версия от 21:43, 20 февруари 2011
- За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).
Търновската конституция (официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново, след Берлинския конгрес (13 Юни - 13 Юли 1878).
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля[1]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „поданици“.
С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт.
Конституционоустановеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
След 9 септември 1944 г. Търновската конституция е отменена частично, а на 4 декември 1947 VI Велико народно събрание я заменя с Конституция на Народна република България.
Източници
- ↑ Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.
Външни препратки
- Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879
- Конституционен съд на Република България
- Симеон Радев. Търновската конституция - Из "Строителите на съвременна България". Том 1
- Политически и икономически идеи в Търновската конституция
- Дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция