Васил Драгомиров: Разлика между версии

Васил Драгомиров
	Васил Драгомиров
български революционер
Роден	6 декември 1881 Драгомирово, днес Република Македония
Починал	1969 София, България

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:14, 2 март 2011

Васил Пандев Драгомиров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Струмишко.

Биография

Васил Драгомиров е роден през 1881 година в село Драгомирово, Струмишко, тогава в Османската империя. Семейството му се изселва в Дабиле. Бащата на Васил отказва да го прати на училище в Струмица, защото:

„

Ние сме бугари, а тука в града нема бугарско училище.^[1]

“

Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в Българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село Попчево, където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в Струмишки революционен окръг - Христо Чернопеев, Сава Михайлов, Коста Мазнейков, Кръстьо Асенов, Андрей Димков.

По-късно през 1903 - 1904 учителства в Босилово, където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във Велюса (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода Иван Тодев е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от Христо Чернопеев до владиката е освободен.

В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на Иван Ингилизов. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войвота Иван Тодев, в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора Еди куле в Солун. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на Върховния комитет. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода Любомир Стоенчев за съвместни действия срещу сърбоманите в Берово.

В годините 1915 -1918 участва в Първата световна война. След края ѝ е кмет на Струмица. По-късно се преселва със семейството си в София.

Умира през 1969 година. Автор е на спомени, които са писани на преклонна възраст и за жалост са незавършени.^[2]

Бележки

↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 150.
↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., ISBN 9549514560

Портал „Македония“

[1] Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 150.

[2] „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., ISBN 9549514560

[1]

[2]

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село [[Попчево]], където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в [[Струмишки революционен окръг]] - [[Христо Чернопеев]], [[Сава Михайлов]], [[Коста Мазнейков]], [[Кръстьо Асенов]], [[Андрей Димков]].
-По-късно през 1903 - 1904 учителства в [[Босилово]], където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във [[Велюса]], където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода [[Иван Тодев]] е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от [[Христо Чернопеев]] до владиката е освободен.
+По-късно през 1903 - 1904 учителства в [[Босилово]], където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във [[Велюса]] (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода [[Иван Тодев]] е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от [[Христо Чернопеев]] до владиката е освободен.
-В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. След Велюса е учител в [[Радовиш]] и [[Благоевград|Горна Джумая]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войвота [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]].
+В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войвота [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода [[Любомир Стоенчев]] за съвместни действия срещу сърбоманите в Берово.
 В годините 1915 -1918 участва в [[Първата световна война]]. След края и&#768; е кмет на [[Струмица]]. По-късно се преселва със семейството си в [[София]].