Беломорци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31: Ред 31:


== Личности ==
== Личности ==
Иван Станков (Стоев) - пръв и най-изявен комунист от Беломорци. Секретар на околийския комитет на Партията в Омуртаг. Заточеник в концлагера "Свети Врач", край Петрич. При конвоиране към Омуртаг, през 1943 година, зверски убит в гората край село Великденче, Омуртагска околия, без съд и присъда. Днес в парка на селото има негов паметник.
Иван Станков,
Добри Полихронов - Изтъкнат учен в областта на животновъдството. Старши научен сътрудник първа степен в института по животновъдство в град Шумен. Специалист биволовъд, докарал с кораб от Индия първите бели биволици у нас, и създал кръстоска с местни породи. За това, и защото има по шест пръста на ръцете и краката си е наречен "Буда-българинът"
Добри Полихронов,
Мария Пройкова
Мария Пройкова
* [[Петко Русков]]
* [[Петко Русков]]

Версия от 11:35, 8 март 2011

Беломорци
Общи данни
Население1265 души[1] (15 март 2024 г.)
105 души/km²
Землище12.084 km²
Надм. височина429 m
Пощ. код7917
Тел. код0605
МПС кодТ
ЕКАТТЕ03647
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Омуртаг
Ешреф Ешрефов
(СДС, НДПС; 2015)
Кметство
   кмет
Беломорци
Христо Илиев
(ГЕРБ)

Беломорци е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, Област Търговище. Старото име на селото е Мечикчилеръ.

География

Селото се намира на три километра на изток-североизток от общинския център - град Омуртаг, на източен склон. На север и изток граничи с малката рекичка Ялъдере, която се влива в язовир "Росица". На юг достига до пътя Търговище - Омуртаг, част от главния път Варна - София. На запад е опасано от дъбови гори.

История

Селото е основано от три(според спомени на местни хора, даже шест) големи рода изселници от Беломорска Тракия (откъдето идва и името му). През втората половина на 20ти век в него започват да идват първите заселници от ромски и турски произход. Заселниците са дошли от селата Яньорен и Кутруджа, Софлийска област, които се намират на западния бряг на р. Марица. Изселването е започнало през 1877 година. Причина за бягството на изселниците е приближаването на руските войски и страхът от турските кръвопролития. Бягството към българските земи е станало в късна есен, когато събраното грозде е било в бъчвите и младото вино е било готово. По даден знак от съседни села жителите на Яньорен и Кутруджа са тръгнали без подготовка, с по една волска кола, оставяйки почти всичкото си имущество в къщите, грабвайки само децата си. Част от хората са останали по път - има заселници в Тополовград, Свиленград. Останалата част са продължили на север. Студената зима през 1877-78 година сварва бегълците край Сливен. Там те преживяват студа, като спомените разказват, че руските военни са ги прехранвали от тяхната топла храна. През пролетта бегълците прекосяват Балкана. Решават, че вече са достатъчно далеч от турците и се заселват в селата в Търговищка околия - Беломорци, Светлен, Буховци, Надарево, Здравец и др.

Яньоренските и Кутруджовски родове са традиционно овцевъди като Беломорци е бил известен с кашкавала, който правели в своята мандра.

Население

След преселението беломорчани свято пазят корена и кръвта си. Женят се предимно за хора от изселническата общност, от селата Светлен, Надарево, Буховци, Момино, Здравец и др. Целта е да се съхранят паметта, традициите и роднинските връзки от коренните земи. Има много случаи на брачни двойки, които са втори братовчеди. Беломорчани са трудолюбиви хора. Независимо от факта, че землището на селото е около 12 000 декара, заселниците упорито се трудят и го превръщат в цъфтящо стопанство. Основният поминък си остава овцевъдството, а работният добитък - волове, биволици, коне и магарета. Село Беломорци достига апогея на развитието си през втората третина на миналия век. Наброява около триста къщи с близо 2000 жители, с основно училище, читалище, и работещо стопанство. В училището учат и децата от съседните села - Горна и Долна Хубавка, Бостан, Презвитер Козма и др. Дворовете са пълни с добитък, мегдана - с млади хора и дечурлига, на празници се стичат стотици гости, хората живеят не охолно, но добре. Селскостопанската продукция на беломорчани се търси на пазарите в Търговище и Омуртаг. Беломорчани варят най-добрата ракия в района. А как пеят! Песните им са повече тъжни - в тях прозира тъга по бащин край. Инак умеят и да се веселят, когато трябва. През последната третина на миналия век в селото масово прииждат отначало роми, а по-късно и мюсюлмани с турско самосъзнание. Към началото на 21-ви век основно е заселено с роми.

Личности

Иван Станков (Стоев) - пръв и най-изявен комунист от Беломорци. Секретар на околийския комитет на Партията в Омуртаг. Заточеник в концлагера "Свети Врач", край Петрич. При конвоиране към Омуртаг, през 1943 година, зверски убит в гората край село Великденче, Омуртагска околия, без съд и присъда. Днес в парка на селото има негов паметник. Добри Полихронов - Изтъкнат учен в областта на животновъдството. Старши научен сътрудник първа степен в института по животновъдство в град Шумен. Специалист биволовъд, докарал с кораб от Индия първите бели биволици у нас, и създал кръстоска с местни породи. За това, и защото има по шест пръста на ръцете и краката си е наречен "Буда-българинът" Мария Пройкова

Източник

  • Милетич, Л. Старото българско население в Североизточна България. С , 1902

Шаблон:Мъниче селища в България