Победа (област Плевен): Разлика между версии
Ред 23: | Ред 23: | ||
== История == |
== История == |
||
<!-- == Религии == --> |
|||
През 1890 г. в землището на бивше татарско село „Демир -кьой”, Плевенската окръжна постоянна комисия, основава Плевенски окръжен образцов чифлик „Демир-кьой”. С Указ № 98 на Княз Фердинанд от 1893г. се разрешава преименуването в Чифлик „Клементина”, под надзора на Плевенското винарско училище. От |
|||
<!-- == Обществени институции == --> |
|||
1895г. Чифлика става държавен, на пряко подчинение на Министерството на търговията и земеделието. От 1902г. е Плевенски държавен конезавод, а от 1912г.- Държавен завод за добитък „Клементина”. Със Заповед на Министерството на земеделието от 1947г. е преименуван на Завод за добитък „Г. Димитров” край гр. Плевен. |
|||
Във връзка със строежа на язовир „Искър”, в чашката на който попадат селата Горни Пасарел, Шишманово и Калково e приет план за настаняване на преселниците, утвърден с постановление от 1953г., според който 68 домакинства от село Горни Пасарел се настаняват в Държавно земеделско стопанство „Г. Димитров” Плевенско. През пролетта на 1954г. в построеното селище пристигат 42 семейства, като в последствие трайно остават 11 семейства. Хората се настаняват в новите си домове, в нов непознат за тях край от България, с различна от родния край природа, с нелеката задача да приспособят планинския си дух и да заживеят не само в нова среда, но и сред нови съседи. В останалите свободни къщи, построени за преселниците от с.Горни Пасарел, държавата настанява нуждаещи се от жилища семейства на работници и служители, работещи в стопанството. Същите дошли да търсят работа и препитание от различни краища на Плевенска, Ловешка, Софийска, В.Търновска област. Хора от Тетевенско, Кюстендилско, Благоевградско, Врачанско, Пазарджишко, Смолянско, Пернишко , работят и живеят в селото, а някои от тях свързват съдбата си завинаги и днес те са жители на село Победа. През 1961г. населената местност се признава за село с наименованието „Победа”. През този период в селото е прекаран водопрод за питейна вода с водоизточник от ДЗС, като първоначално има само няколко улични чешми. Отпочното е оформянето на улици и първите метри улични тротоари. По-късно е построена търговско-административна сграда, в която участие имат Кметството, РПК и Пощата. Селото се електрифицира, постепенно се асфалтират основните улици и се извършва телефонизация на домакинствата. През 1986г. е построено детското автоградче. В село Победа функционира здравна служба с лекарски и зъболекарски кабинети. Тя се помещава в изцяло ремонтирана и обновена сграда, съобразена с новите изисквания за това. |
|||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
Версия от 08:10, 17 март 2011
- Вижте пояснителната страница за други значения на Победа.
Победа | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 480 души[1] (15 март 2024 г.) 89,6 души/km² |
Землище | 5,361 km² |
Надм. височина | 54 m |
Пощ. код | 5873 |
Тел. код | 06511 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 56865 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Долна Митрополия Поля Цоновска (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011) |
Кметство – кмет | Победа Валентин Димитров (БСП) |
Победа е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, Област Плевен.
География
Село Победа се намира на 5 км от общинския център град Долна Митрополия и на 15 от град Плевен. Землището на село Победа се намира западно по течението на р.Вит. На запад и север то граничи със землищата на гр. Тръстеник и с. Подем. На изток със селата Божурица и Биволаре, на юг- с гр.Долна Митрополия. Релефа на населеното място е абсолютно равнинен , без хълмове, височини и долове. Климатът е умерено- континентален. Зимата е истинска зима – с дълго задържащ се сняг, а лятото е топло и горещо. Температурите през лятото достигат 35-40 градуса , а през зимата падат до – 10-15. Валежите са недостатъчни, не са рядкост летните засушавания. Дъждовете през лятото са рядко явление, но когато ги има, обикновено са бурни и мощни, като „ из ведро”. Преобладават северозападни ветрове. Почвите в населеното място са чернозем и алувиално- ливадни. В съчетание с климатичните условия те способстват за виреене и получаване на добиви над средното равнище за страната от пшеница, царевица, слънчоглед, люцерна и др. Благоприятният като цяло климат в района е подходящ за отглеждане на зърнено житни култури и зеленчуци. На територията на селото има типични дървесни видове, характерни за равнинните райони в България. Има отделни вековни широколистни дървета, защитени от унищожаване. В самото населено място растителността е много и е разнообразна, като един голям парк, но извън селото няма гори и е почти обезлесено. Животинският свят е разнообразен предимно по отношение на птиците. Липсата на горски масиви и наблюдаващото се трайно засушаване доведе до изчезването да представителите на фауната, срещащи се до скоро.
История
През 1890 г. в землището на бивше татарско село „Демир -кьой”, Плевенската окръжна постоянна комисия, основава Плевенски окръжен образцов чифлик „Демир-кьой”. С Указ № 98 на Княз Фердинанд от 1893г. се разрешава преименуването в Чифлик „Клементина”, под надзора на Плевенското винарско училище. От 1895г. Чифлика става държавен, на пряко подчинение на Министерството на търговията и земеделието. От 1902г. е Плевенски държавен конезавод, а от 1912г.- Държавен завод за добитък „Клементина”. Със Заповед на Министерството на земеделието от 1947г. е преименуван на Завод за добитък „Г. Димитров” край гр. Плевен. Във връзка със строежа на язовир „Искър”, в чашката на който попадат селата Горни Пасарел, Шишманово и Калково e приет план за настаняване на преселниците, утвърден с постановление от 1953г., според който 68 домакинства от село Горни Пасарел се настаняват в Държавно земеделско стопанство „Г. Димитров” Плевенско. През пролетта на 1954г. в построеното селище пристигат 42 семейства, като в последствие трайно остават 11 семейства. Хората се настаняват в новите си домове, в нов непознат за тях край от България, с различна от родния край природа, с нелеката задача да приспособят планинския си дух и да заживеят не само в нова среда, но и сред нови съседи. В останалите свободни къщи, построени за преселниците от с.Горни Пасарел, държавата настанява нуждаещи се от жилища семейства на работници и служители, работещи в стопанството. Същите дошли да търсят работа и препитание от различни краища на Плевенска, Ловешка, Софийска, В.Търновска област. Хора от Тетевенско, Кюстендилско, Благоевградско, Врачанско, Пазарджишко, Смолянско, Пернишко , работят и живеят в селото, а някои от тях свързват съдбата си завинаги и днес те са жители на село Победа. През 1961г. населената местност се признава за село с наименованието „Победа”. През този период в селото е прекаран водопрод за питейна вода с водоизточник от ДЗС, като първоначално има само няколко улични чешми. Отпочното е оформянето на улици и първите метри улични тротоари. По-късно е построена търговско-административна сграда, в която участие имат Кметството, РПК и Пощата. Селото се електрифицира, постепенно се асфалтират основните улици и се извършва телефонизация на домакинствата. През 1986г. е построено детското автоградче. В село Победа функционира здравна служба с лекарски и зъболекарски кабинети. Тя се помещава в изцяло ремонтирана и обновена сграда, съобразена с новите изисквания за това.
Културни и природни забележителности
Редовни събития
Други
Външни препратки
|