Саймън и Гарфънкъл: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: pt:Simon & Garfunkel
м r2.7.1) (Робот Промяна: ka:Simon & Garfunkel
Ред 96: Ред 96:
[[it:Simon and Garfunkel]]
[[it:Simon and Garfunkel]]
[[ja:サイモン&ガーファンクル]]
[[ja:サイモン&ガーファンクル]]
[[ka:Simon & Garfunkel]]
[[ka:საიმონი და გარფანკელი]]
[[ko:사이먼 앤 가펑클]]
[[ko:사이먼 앤 가펑클]]
[[la:Simon et Garfunkel]]
[[la:Simon et Garfunkel]]

Версия от 00:27, 20 март 2011

Шаблон:Infobox musical artist

Саймън и Графънкъл (Шаблон:Lang-en) е американски фолк рок дует, съставен от Пол Саймън (р. 13 октомври 1941 г.) и Арт Гарфънкъл (р. 5 ноември 1941 г.). Те сформират групата Том и Джери и жънат първия си малък успех със сингъла „Hey, Schoolgirl“. Като Саймън и Графънкъл дуетът става известен през 1965 г. със сингъла The Sound of Silence. Тяхната музика е използвана във филма „Абсолвентът“ („The Graduate“), което още повече засилва популярността им. Последният им албум Bridge over Troubled Water е отлаган неколкократно, вследствие на артистични неразбирателства.

Саймън и Гарфънкъл са сред най-популярните музиканти през 60-те години и са най-известни с песните си „The Sounds of Silence“, Mrs. Robinson, Bridge over Troubled Water, Scarborough Fair и The Boxer. Те са получили няколко награди Грами и са въведени в Рок енд рол залата на славата. През 2004 г. списание Ролинг Стоун ги поставя на 40-то място сред най-великите изпълнители на всички времена. След раздялата си през 1970 г. двамата са се събирали в няколко случая, най-известен от които е концертът в Сентръл Парк в Ню Йорк през 1981 г., на който присъстват над 500 000 души.

Ранна история

Пол Саймън и Арт Гарфънкъл се срещат, когато и двамата участват в пиесата „Алиса в страната на чудесата“ (Саймън е белият заек, Гарфънкъл е Чешърският котарак) в основното училище в Куинс, Ню Йорк, където живеят на няколко пресечки един от друг. Като съученици в гимназията Форест Хилс те започват да изпълняват заедно музика под името Том и Джери - Саймън с псевдонима Джери Ландис (по името на бивше негово гадже), а Гарфънкъл като Том Граф, наречен така, защото обичал да следи хитовете в поп класациите („graphing“). През 1955 г. започват да пишат собствени песни, а през 1957 г. правят първия си професионален запис „Hey, Schoolgirl“, който се продава в 100 000 копия и достига 49-то място в класацията на списание Билборд. И двамата признават влиянието на Евърли Брадърс върху стила им, което проличава в много от ранните им песни, включително в „Hey, Schoolgirl“.

През 1963 г. дуетът става част от сцената за фолк музика в Гринич Вилидж. Саймън показва на Гарфънкъл няколко от песните, които е написал във фолк стил: „Sparrow“, „Bleecker Street“ и „He Was My Brother“, която по-късно е посветена на Андрю Гудман, техен приятел и съученик на Саймън в Куинс Колидж, който е убит в окръг Нешоба, Мисисипи, на 21 юни 1964 г., заедно с други двама активисти на движението за граждански права. Албумът „Wednesday Morning, 3 A.M.“, записан за компанията Калъмбия Рекърдс, включва още две оригинални песни от Саймън и е издаден на 19 октомври 1964 г., но първоначално не жъне успех. След издаването на албума Саймън се мести във Великобритания, където изпълнява музика във фолк клубове. Докато Саймън е в Англия, песента „The Sounds of Silence“ от албума „Wednesday Morning, 3 A.M.“ започва да се излъчва по радиостанции във Флорида и Бостън. Продуцентът на дуета Том Уилсън използва студийната група на Боб Дилън, за да дублира електрически китари, бас и барабани върху оригиналния запис на „The Sounds of Silence“, след което издава песента като сингъл в новия стил фолк рок и за изненада на Саймън тя влиза в Топ 40. През септември 1965 г. Саймън чува, че песента е влязла в класациите докато изпълнява в датски клуб.

Успех

До 1 януари 1966 г. „The Sounds of Silence“ достига първо място в поп класациите. Саймън незабавно се връща в Съединените щати. На 17 януари 1966 г. е издаден албумът „Sounds of Silence“, който достига 21-во място в класациите, а преиздаденият „Wednesday Morning 3 A.M.“ достига 30-то място. На 10 октомври 1966 г. е издаден албумът „Parsley, Sage, Rosemary and Thyme“, с водеща песен „Scarborough Fair/Canticle“, базирана на английска балада от 16 век с аранжимент на Мартин Карти. Албумът достига 4-то място в класациите. След като става част от саундтрака на филма с Дъстин ХофманАбсолвентът“, песента е издадена като сингъл през 1968 г. През март 1968 г. е издаден албумът „Bookends“, който оглавява класациите и включва синглите от топ 25: „A Hazy Shade of Winter“, „Fakin' It“, „At the Zoo“, „America“ и пълна версия на Mrs. Robinson, която достига първо място в класацията на синглите. През март 1969 г. тя е обявена за Запис на годината на наградите Грами, а Саймън получава наградата за най-добра музика написана за киното или телевизията.

На 26 януари 1970 г. е издаден албумът Bridge over Troubled Water. Песента със същото заглавие остава начело на класациите в продължение на 6 седмици и става една от най-продаваните песни на десетилетието. Албумът включва още три песни от топ 20: „Cecilia“ (US #4) и „The Boxer“ (US #7) и „El Cóndor Pasa“ (US #18). на наградите Грами през 1971 г. албумът и сингълът са наградени като албум и запис на годината. Албумът им от 1972 г. се продава в над 14 милиона копия, което го прави най-продаваният албум на дует.

Разпадане

Дуетът се разпада през 1970 г. След това Пол Саймън реализира успешна солова кариера, издавайки албумите „There Goes Rhymin' Simon“, „Still Crazy After All These Years“ и „Graceland“. Гарфънкъл играе в театъра. Соловите му певчески изяви се приети по-хладно, отколкото тези на Саймън. Най-добрият му албум е „Watermark“ от 1978 г., автор на песните от който е Джими Уеб. През юни 1972 г. дуетът се събира се събира за бенефисен концерт в полза на кандидата за президент от Демократическата партия Джордж Макгавърн в президентската кампания срещу Ричард Никсън. На 19 септември 1981 г. дуетът изнася безплатен концерт в Сентръл Парк в Ню Йорк, на който присъстват 500 000 души. През 1990 г. двамата изпълняват заедно на церемонията по встъпването им в Рок енд рол залата на славата. На 23 февруари 2003 г. дуетът получава наградата Грами за цялостен принос към музиката. Тяхното изпълнение е представено от Дъстин Хофман. От 16 октомври до 21 декември 2003 двамата изнасят 27 концерта в Съединените щати и един в Торонто, а през лятото на 2004 г. новото им турне включва и концерти в Европа. Според кмета на Рим на последния им концерт в Колизеума са присъствали 600 000 души.

Дискография

Сингли с позиции в Топ 100

  • "The Sounds of Silence" (#1) / "We've Got a Groovey Thing Goin'" -- Columbia 43396 -- 11/65
  • "Homeward Bound" (#5) / "Leaves That Are Green" -- Columbia 43511 -- 2/66
  • "I Am a Rock" (#3)/ "Flowers Never Bend with the Rainfall" -- Columbia 43617 -- 5/66
  • The Dangling Conversation (#25)/The Big Bright Green Pleasure Machine -- Columbia 43728 -- 7/66
  • "A Hazy Shade of Winter" (#13) / "For Emily, Whenever I May Find Her" -- Columbia 43873 -- 11/66
  • "At the Zoo" (#16) / "The 59th Street Bridge Song (Feelin' Groovy)" -- Columbia 44046 -- 3/67
  • "Fakin' It" (#23) / "You Don't Know Where Your Interest Lies" -- Columbia 44232 -- 7/67
  • "Scarborough Fair/Canticle" (#11) / "April Come She Will" -- Columbia 44465 -- 3/68
  • Mrs. Robinson (#1) / "Old Friends" / "Bookends" -- Columbia 44511 -- 4/68
  • "The Boxer" (#7) / "Baby Driver" (#101) -- Columbia 44785 -- 4/69
  • "Bridge over Troubled Water" (#1) / "Keep the Customer Satisfied" -- Columbia 45079 -- 2/70
  • "Cecilia" (#4) / "The Only Living Boy in New York" -- Columbia 45133 -- 4/70
  • "El Cóndor Pasa" (#10) / "Why Don't You Write Me"-- Columbia 45237 -- 9/70
  • "For Emily, Whenever I May Find Her" (live version) (#53) / "America" (#97) -- Columbia 45663 -- 9/72
  • "My Little Town" (#9) / "Rag Doll (Art Garfunkel)" / "You're Kind" (Paul Simon) -- Columbia 10230 -- 10/75
  • "Wake Up Little Susie" (#27) / "Me and Julio Down by the Schoolyard" -- Warner 50053 -- 4/82

Външни връзки

Шаблон:En икона Официални

Биографични и доскография

Други

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Simon & Garfunkel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​