Нумерология: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: cs:Numerologie
м Cyrlat: 1 repl;
Ред 2: Ред 2:


== Примери ==
== Примери ==
От [[история на България|българската история]] най-известен е примера с широко разпространяваното в навечерието на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] популярно тълкуване на буквеното изписване на годината 1876, което означавало “ТУРЦIА КЕ ПАДНЕ”. Това отразил и [[Иван Вазов]] в романа си "[[Под игото]]":
От [[история на България|българската история]] най-известен е примера с широко разпространяваното в навечерието на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] популярно тълкуване на буквеното изписване на годината 1876, което означавало “TYPCIA КЕ ПАДНЕ”. Това отразил и [[Иван Вазов]] в романа си "[[Под игото]]":
{{цитат|Скоро там се източиха няколко редове от черковни букви и арабски цифри, правилно размесени в следующия вид: ТУРЦIА КЕ ПАДНЕ ... Тия черковни слова, четени като букви, казваха: ТУРЦIА КЕ ПАДНЕ; броени и събрани като цифри, изкарваха съдбоносната година 1876!|}}[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5826&Level=3] Сборът от числата на буквите в словосъчетанието бил:
{{цитат|Скоро там се източиха няколко редове от черковни букви и арабски цифри, правилно размесени в следующия вид: TYPCIA КЕ ПАДНЕ ... Тия черковни слова, четени като букви, казваха: TYPCIA КЕ ПАДНЕ; броени и събрани като цифри, изкарваха съдбоносната година 1876!|}}[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5826&Level=3] Сборът от числата на буквите в словосъчетанието бил:


Т (=300) У (=400) Р (=100) Ц (=900) I (=10) А (=1)
Т (=300) У (=400) Р (=100) Ц (=900) I (=10) А (=1)

Версия от 21:18, 22 март 2011

Нумерология е паранаука (виж квазинаука) за числата. Назовават я като "магията на числата", като концепцията ѝ е близка до тази на астрологията и други паранауки от античността. Използва се за "прогнозиране бъдещето посредством изготвяне на предсказания основани на числата", т.е. за манипулиране и насочване на общественото мнение и масовото съзнание в желаната насока - виж демагогия.

Примери

От българската история най-известен е примера с широко разпространяваното в навечерието на Априлското въстание популярно тълкуване на буквеното изписване на годината 1876, което означавало “TYPCIA КЕ ПАДНЕ”. Това отразил и Иван Вазов в романа си "Под игото":

Скоро там се източиха няколко редове от черковни букви и арабски цифри, правилно размесени в следующия вид: TYPCIA КЕ ПАДНЕ ... Тия черковни слова, четени като букви, казваха: TYPCIA КЕ ПАДНЕ; броени и събрани като цифри, изкарваха съдбоносната година 1876!

[1] Сборът от числата на буквите в словосъчетанието бил:

Т (=300) У (=400) Р (=100) Ц (=900) I (=10) А (=1)

К (=20) Е (=5)

П (=80) Д (=4) Н (=50) Е (=5)

През 1876 г. нито Турция паднала, нито България се освободила от игото, но започналия исторически процес по освобождение на България дал плодовете си през 1878 г. Между впрочем през 1878 г. се случило и друго важно историческо събитие. В същата тази 1878 г. професорът по теология Юлиус Велхаузен издал «Въведение в историята на Израел», за която си "дързост" бил лишен от професорската катедра по богословие в Гьотингенския университет. В книгата си обосновал документалната хипотеза за произхода на най-свещената книга - Библията и по-точно на Петокнижието. Впоследствие се оказал прав в твърдението си, че Тората е компилирина кодификация от Ездра-книжникът, извършена по всяка вероятност по заръка на Персийския шах Артаксеркс I или Артаксеркс II, т.е. внукът или праправнукът на Дарий I - който издълбал известния Бехистунски надпис.

Евреите не придържайки се към Григорианския календар, също намерили числото 1878 за щастливо, понеже 1878 години след разрушаването на Втория храм, възвърнали държавността си - през 1948 г.[1]

Източници

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, Второзаконие, Завръщане в земята, стр. 530. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нумерология“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Шаблон:Link FA