Хабсбургска Сърбия

Австрийското управление на Смедеревския санджак се осъществява в периода 1718 - 1739 г. по силата на Пожаревския мирен договор между Австрийската и победената в австро-турската война Османска империя.

Наименование на подвластната област

Според официални австрийски документи от онова време тази територия е наричана Кралство Сърбия, а австрийския император носи кралската титла по подобие на руския император, който носи титлата "цар на българите". Австрийският регионален управител на тази територия носи титлата "губернатор", а територията носи наименованието "Военна комендатура Кралство Сърбия" (нем. Militärkommandatur des Königreichs Serbien).

Предистория

По време на грандиозния военен сблъсък в края на 17-ти век наричан Голяма турска война, Австрийската империя излиза основния победител от него изгонвайки османците от почти цялата Панонската равнина (включително днешните Бачка и северозападен Срем), като по силата на Карловацкия мирен договор от 1699 г. за Османската империя остават от днешна Войводина Банат и югоизточната част от Срем.

По време на следващата австро-турска война от 1716-1718 г. териториите на Далмация, Босна и Херцеговина, околностите на Белград и треакторията и прилежащата й територия на река Дунав, известни като Подунавие, са отново бойно поле. По силата на договора от Пожаревац, загубилата войната Османска империя губи огромни територии в Дунавския регион (Банат и югоизточен Срем), северните части на днешна Централна Сърбия и Северна Босна, част от Далмация, Мунтения и Пелопонес. В съответствие с разпоредбите на този мирен договор от 1718 г. към Хабсбургската австрийска империя са прикрепени или придадени в юрисдикция управлението на Белград със северните части на днешна Централна Сърбия.

В периода 1717-1720 начело на областта е временно военно управление с граф Одвийер, а сетне гражданска администрация начело с губернатор на лично подчинение на австрийския император. В периода 1720-1733 губернатор е княз от Вюртенберг с двама прикрепени към него съветници - граждански и военен. През 1733 г. във връзка с наново усложнилата се военна обстановка по повод на предстоящата нова австро-турска война, начело на администрацията на областта е генерал-губернатор Марули, а от 1736 г. - фелдмаршал де Валис. След 1733 г. административната и съдебна власт в областта се осъществявала от армията. Местното население на областта по това време има само ограничено самоуправление, при това изборът му се е одобрявал от губернаторството. Административното деление е на 11 дестрикта, които от своя страна са се подразделяли на княжества и села. Австрийските дестрикти в областта са се управлявали от провизори, които са имали за първи помощници и същевременно заместници - жупани. Към административните управители е имало по 2-3-ма помощници, а общинското, т.е. местното или мирово самоуправление се е осъществявало от оберкнязове или местни първенци на т.нар. княжества, а на селата - от князе. Провизорите са имали административни, съдебни, полицейски и финансови правомощия, а оберкнязете и князете са заварените местни първенци от предходното османско управление. Новоназначените австрийски служители в областта са били на заплати от централната имперска хазна с цел да не се натоварва фискално местното население, основно с цел да е лоялно към новата австрийска власт в областта.

Въоръжените сили в новоприсъединената към Австрийската империя отвъддунавска област е била съсредоточена основно в Белград (речни и пехотни части, както и три кавалерийски дивизии), а областни гарнизони са били държани в Шабац, Валево, Рудник и Ягодина. В допълнение към редовната австрийска имперска войска е имало местна милиция, която е била организирана в 15 капитаната по селата в областта, начело с Вук Исакович. По границите на областта са били разположени т.нар. хайдушки села (на брой от 2 до 15 по дескриттите) за охрана на границата, пътниците и посланиците.

По силата на Белградския мирен договор от 1739 г., Османската империя възстановява суверенитета си на тази територия, ведно с цялата дотогавашна австрийска територия на юг от Дунав и Сава, и Мунтения. Местното население което било компромитирано от австрийското управление преминало отвъд Дунава и се поселило по старата военна граница в днешна Войводина.

Послеслов

Последната австро-турска война (1788-1791) завършва с австрийска победа, но Австрийската империя е насочила вниманието си отново на запад към Франция където избухва френската революция. Това грандиозно събитие принуждава виенския хабсбургски двор да сключи тогава умерен мир с Османската империя отказвайки се от прекомерни претенции и по силата на Свищонския мирен договор, територията на Смедеревския санджак остава в османска власт, като Високата порта се задължава да прогони и не допуска еничарите в Белградския пашалък. Това решение е временно и Осман Пазвантоглу протежира дахиите да наложат местно османско управление в съседния на Видин санджак. Редица събития н началото на 19 век в този пашалък стават причина да бъде подигнато местното първо сръбско въстание в областта начело с бившия подофицер на австрийска служба - Карагеорги Петрович.

Събитията в Белградския пашалък през 19 век са исторически подробно пресъздадени в капиталния труд като magnum opus на руския историк Нил Попов - "Русия и Сърбия", като междувременно австрийската мощ е съкрушена от Наполеон Бонапарт и Дунавската монархия вече не е наследник от 1806 г. на Свещената римска империя на германската нация. През 19 век основен геополитически играч на Балканите е Руската империя като водеща велика сила в Свещения съюз, а австрийските експанзионистични цели се свеждат и са насочени единствено към Западните Балкани и Солун, посредством Поморавието и Повардарието.

Източници и литература

• Историјски атлас, Завод за уџбенике и наставна средства - Завод за картографију "Геокарта", Београд, 1999.
• Школски историјски атлас, Завод за издавање уџбеника Социјалистичке Републике Србије, Београд, 1970.
• Денис Шехић - Демир Шехић, Историјски атлас Света, Београд, 2007.
• The Times History of Europe, Times Books, London, 2002.
• Олга Зиројевић, Србија под турском влашћу 1459-1804, Београд, 2007.
• Владимир Ћоровић, Илустрована историја Срба, књига четврта, Београд, 2006.

Външни препратки

• Карта
• Карта
• Карта
• Карта
• Карта