Джизакска област: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sangjinhwa (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Промяна: es, fr, ru, tr
Ред 45: Ред 45:
[[de:Provinz Jizzax]]
[[de:Provinz Jizzax]]
[[en:Jizzakh Province]]
[[en:Jizzakh Province]]
[[es:Región de Djizaks]]
[[es:Provincia de Djizaks]]
[[et:Jizzaxi vilajett]]
[[et:Jizzaxi vilajett]]
[[fa:استان جیزک]]
[[fa:استان جیزک]]
[[fr:Djizak (province)]]
[[fr:Province de Djizak]]
[[it:Regione di Djizak]]
[[it:Regione di Djizak]]
[[ja:ジザフ州]]
[[ja:ジザフ州]]
[[ko:지자흐 주]]
[[ko:지자흐 주]]
[[pl:Wilajet dżyzacki]]
[[pl:Wilajet dżyzacki]]
[[ru:Джизакская область]]
[[ru:Джизакский вилоят]]
[[sv:Dzjizzach (provins)]]
[[sv:Dzjizzach (provins)]]
[[tg:Вилояти Ҷиззах]]
[[tg:Вилояти Ҷиззах]]
[[tr:Cizak Eyaleti]]
[[tr:Cizzak ili]]
[[ug:جىزاق ۋىلايىتى]]
[[ug:جىزاق ۋىلايىتى]]
[[uz:Jizzax viloyati]]
[[uz:Jizzax viloyati]]

Версия от 02:05, 29 март 2011

Джизакска област
Jizzax viloyati

Файл:UZ-jizzax.png
карта
Админ. център:Джизак
Площ:20 500 км²
Население:910 500(2005)
Гъстота:44 д/км²
статистически данни

Джизакска област (Шаблон:Lang-uz) е една от 14-те области (вилояти) в Узбекистан. Административен център на областта е град Джизак.

История

През 1936 г. територията на Джизакската област влиза в състава на РСФСР. До 1956 г. е в състава на Казахска ССР, но след това минава в състава на Узбекска ССР.

Джизакска област е била част от Сърдаринската, но през 1973 г. се отделя като самостоятелна област.

География

Джизакска област се намира в централната част на страната. Граничи с Таджикистан на юг, Самаркандска област на запад, Навойска област на северозапад, Казахстан на север и Сърдаринска област на изток. Покрива територия равна на 20 500 km2

Административен център е град Джизак (население 127 500 души).

Климатът е типично континентален с меки зими и горещи, сухи лета.

Население

Населението е 910 500 души, като около 80% живеят в селата.

Икономика

Основа на икономиката на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.

В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2 500 km.

Външни препратки