Въображение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: gl:Imaxinación
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sq:Imagjinata
Ред 53: Ред 53:
[[simple:Imagination]]
[[simple:Imagination]]
[[sk:Predstavivosť]]
[[sk:Predstavivosť]]
[[sq:Imagjinata]]
[[sr:Машта]]
[[sr:Машта]]
[[tr:Hayal gücü]]
[[tr:Hayal gücü]]

Версия от 22:45, 2 април 2011

Въображението е психичен познавателен процес на преобразуване на съхранения от миналото в мозъчната кора опит и създаване на нови образи за неща, които човек лично не е възприемал.

Физиологична основа

В основата на въображението лежи механизмът на асоциациите, по-точно създават се нови съчетания между временните нервни връзки в кората на главния мозък.

Особености, свойства и качества

Конструкциите на въображението се отнасят до три главни обекти: обекти, които съществуват в действителността, но не са възприемани от индивида (образи при възпроизвеждащото въображение); обекти, които не съществуват в действителността, но тяхното съществуване е възможно, тъй като не противоречи на обективните, природни закони (образи при творческото въображение); обекти, които не съществуват и не могат да съществуват, тъй като това противоречи на природните закони (фантазните образи); Фантазните образи са синтезирани от елементи на придобити по-рано по непосредствен път обикновени представи. Начините за изграждането им са:

- Аглутинация - интегриране на представите за отделните части на различин предмети. - Неволево (пасивно,непреднамерено) - образите възникват спонтанно, самоволно, без предварително поставена цел за създаването им. Съновиденията са проява на неволево въображение. - Волево (активно,преднамерено) - характеризира с целенасоченост, избирателност на създаване на образите.

Външни препратки

Източници

  • Милкова, Румяна "Психология", изд "Антос"

Шаблон:Психология-мъниче