Музикален театър

Музикалният театър или мюзикълът е вид сценично изкуство, характерно за 20 век, което комбинира елементи от живото музикално изпълнение, танца и театъра.

Музиката варира като звучене от джаза до поп или класика. Текстът се нарича либрето (термин, заимстван от операта). Актьорският състав се подбира по критерии като актьорско майсторство, вокални данни, пластичност и фотогеничност. При Джордж Гершуин жанрът получава голямо развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на Мак-Евоя,а последният мюзикъл на Гершуин, „Извинете моя английски“ („Pardon my English“) - по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.

Най-често мюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песните и с кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“ от Александър Владигеров, където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.

Едни от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по нюйоркския Бродуей и в лондонския Уест енд. Емблематичен пример за мюзикъл е например „Котките“, по либрето на Т.С. Елиът и с музика на Андрю Лойд Уебър, представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слизала от афишите по цял свят оттогава насам.

Адаптации

Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.

Сред най-известните филмови адаптации по мюзикли са „Кабаре“, „Исус Христос Суперзвезда“, „Коса“, „Фантомът от Операта“, „Евита“ и „Чикаго“.

Пример за обратния път на адаптацията е романът „Целувката на жената-паяк“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.

Виж още

• Музикалният театър в София