Спомагателна организация на ВМРО: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Grammar: 1;
Ред 1: Ред 1:
{{ВМОРО}}
{{ВМОРО}}
'''Спомагателната организация''' е помощна организация на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешна македонска революционна организация]], създадена от [[Тодор Александров]] в [[Пиринска Македония]]. Нейната цел е да подпомага морално и материоално въоръжената революционна борба в [[Егейска Македония|Егейска]] и [[Вардарска Македония|Вардарска]] [[Македония (област)|Македония]], а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията<ref name="GA TA">[http://todoralexandrov.hit.bg/jto/index.html Гребенаров, Александър, „Тодор Александров и железничарската тайна организация“, сп."Македонски преглед", бр.3, 1999г.]</ref>. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:
'''Спомагателната организация''' е помощна организация на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешна македонска революционна организация]], създадена от [[Тодор Александров]] в [[Пиринска Македония]]. Нейната цел е да подпомага морално и материоално въоръжената революционна борба в [[Егейска Македония|Егейска]] и [[Вардарска Македония|Вардарска]] [[Македония (област)|Македония]], а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията<ref name="GA TA">[http://todoralexandrov.hit.bg/jto/index.html Гребенаров, Александър, „Тодор Александров и железничарската тайна организация“, сп."Македонски преглед", бр.3, 1999 г.]</ref>. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:
{{Цитат|1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.}}<ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.]</ref>.
{{Цитат|1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.}}<ref name="VOP">[http://www.promacedonia.org/dt/dt1_1.html Тюлеков, Димитър. „ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Унив. Изд. “Неофит Рилски”, Благоевград, 2001 г.]</ref>.



Версия от 19:28, 11 април 2011

Спомагателната организация е помощна организация на Вътрешна македонска революционна организация, създадена от Тодор Александров в Пиринска Македония. Нейната цел е да подпомага морално и материоално въоръжената революционна борба в Егейска и Вардарска Македония, а също и да противостои на българските правителства и политическите партии в района. За целта на 22 август 1922 година Тодор Александров издава окръжно № 303, с което дава административни и съдебни функции на организацията[1]. Тя се превръща в своеобразна „държава в държавата“ и работи за:

1. Да подпомага морално и материално ВМРО в поробените под Сърбия и Гърция части от Македония; 2. Да премахне всички пречки за успеха на организацията, а именно унищожаване на разбойничеството, контрабандата и шпионажа, наказване крадците, изнудвачите, рушветчиите и золумджии чиновници и др.; 3. Да дава прием и съдейства за намиране работа на завърнали се на почивка или за работа качаци (бегълци) и бежанци от Македония под сръбско и гръцко иго, както и да съдейства на желающите от тях да се завърнат в родните си места; 4. Да смекчи партийните борби там до степен да не бъдат вредни те за каузата на роба; 5. Да подпомага законноустановените власти за укрепване реда и законността в тоя доскоро най-размирен край в Царство България; 6. Да уреди там милиция за усилване охраната на селата и границата срещу нападение от крадци, контрабандисти, разбойнишки наши и чужди банди и др. подобни.

[2].

В границите на Пиринска Македония се създават пограничните пунктове на ВМРО, използвани за плацдарм при навлизането на чети на ВМРО в Гърция и Кралска Югославия, складовете за оръжие, паричните трезори, архивите и четническите институти.

След назряването на конфликта между БЗНС и ВМРО и особено след Нишката спогодба от 1923 година Спомагателната организация взима превантивни мерки да противостои на правителството, армията и федералистките чети. Създава се и в втора спомагателна организация в пограничните територии на Пиринска Македония - Железничарска тайна организация. Конспиративната същност на тази спомагателна организация дава възможност на членовете ѝ да се внедрят в структурите на Железопътния транспорт на БДЖ в България, най-важния логистичен отрасъл по това време[1].

За реални ръководители на Спомагателната организация се явяват Алеко Василев и Георги Атанасов. Поради неограничената власт в региона те започват да злоупотребяват с властта си. Влизат в сериозен конфликт с Тодор Александров и предизвикват убийството му на 31 август 1924 година. След последвалите Горноджумайски събития де факто ръководител на организацията става Иван Михайлов[2].

Бележки