Щерьо Михайлов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
Умира в Рила в 1911 година.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.</ref> |
Умира в Рила в 1911 година.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.</ref> |
||
[[File:Shteryо Mihailov and his wife.jpg|thumb|Shteryо Mihailov and his wife]] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 09:04, 18 април 2011
Щерьо Михайлов | |
български революционер | |
Роден |
Дебър, днес Република Македония |
---|---|
Починал | |
Щерьо Михайлов в Общомедия |
Щерьо Михайлов, наричан Щерьо Влаха или Спиро е опълченец-поборник, деец на българското национално-освободително движение в Македония.
Биография
Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в град Дебър, днес Република Македония. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.
Доброволец е в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878). За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с „Георгиевски кръст“.
След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание Михайлов е войвода на сборната чета в село Долно Драглище, като се проявява в сраженията. Въстанникът Илия Грънчаров пише:
„ | За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.[1] | “ |
В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война (1885), в която получава орден „За храброст“. След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Умира в Рила в 1911 година.[2]
Бележки
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.