Захарий Доспевски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* |
|||
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980 |
|||
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.198-199; |
|||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. — Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27-30. |
* Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. — Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27-30. |
Версия от 06:38, 21 април 2011
Захарий Доспевски | |
български живописец | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Захарий Димитров Доспевски е български художник-живнописец, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Иван, Никола и Станислав учи иконопис и чиракува.
Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония. През 1861 година, една година след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в Щип. До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата "Успение Богородично" в Щип. Рисува икони за църквите "Св. Йоан Кръстител" в Кратово, "Св. Прохор" в Пчинския манастир, "Св. Пантелеймон" в с. Панталей, Кочанско, "Св. Възнесение" в с. Беле, Кочанско, "Св. Дух" в с. Нивичане, Кочанско.
След Априлското въстание бяга в Солун, където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга и до 1882 година пребивава в Йерусалим, където зографисва църквата на манастира „Св. Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири.
През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година.
Негови ученици са Г. Клинков, Захарий Попрадойков, Миташ Попзахариев (от Самоков) и Коце Стоименов (от Банско).
За следните църкви и манастири е известно, че са зографисани от Захарий Доспевски:
- 1861 — църквата „Успение Богородично“ в Щип,
- 1861 — църквата „Света Богородица“ в Бобошево, Кюстендилско,
- 1862 — църквата „Свети Никола“ в Самоков,
- 1868 — църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово,
- 1866–1868 — църквата „Свети Пантелеймон“ в с. Пантелеймон, Кочанско,
- 1866–1868 — Лесновски манастир,
- 1870 — манастир „Прохор Пчински“.
Източници
Литература
- Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. — Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27-30.