Захарий Доспевски

Захарий Доспевски
български живописец
Роден	9 октомври 1834 Самоков, днес България
Починал	1889 Пловдив, България

Захарий Димитров Доспевски е български художник-живнописец, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Димитър Зограф, при когото заедно с братята си Иван, Никола и Станислав учи иконопис и чиракува.

Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония. През 1861 година, една година след смъртта на баща си, се заселва със семейството си в Щип. До 1876 година работи икони и стенописи в различни църкви в Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата "Успение Богородично" в Щип. Рисува икони за църквите "Св. Йоан Кръстител" в Кратово, "Св. Прохор" в Пчинския манастир, "Св. Пантелеймон" в с. Панталей, Кочанско, "Св. Възнесение" в с. Беле, Кочанско, "Св. Дух" в с. Нивичане, Кочанско.

След Априлското въстание бяга в Солун, където е заловен и съден за участие в освободителното движение и е заточен в Мала Азия. По пътя успява да избяга и до 1882 година пребивава в Йерусалим, където зографисва църквата на манастира „Св. Сава Освещени“ и рисува икони за някои йерусалимски манастири.

През 1882 година се завръща в България и се установява в Пловдив. Умира през 1889 година.

Негови ученици са Г. Клинков, Захарий Попрадойков, Миташ Попзахариев (от Самоков) и Коце Стоименов (от Банско).

За следните църкви и манастири е известно, че са зографисани от Захарий Доспевски:

• 1861 — църквата „Успение Богородично“ в Щип,
• 1861 — църквата „Света Богородица“ в Бобошево, Кюстендилско,
• 1862 — църквата „Свети Никола“ в Самоков,
• 1868 — църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово,
• 1866–1868 — църквата „Свети Пантелеймон“ в с. Пантелеймон, Кочанско,
• 1866–1868 — Лесновски манастир,
• 1870 — манастир „Прохор Пчински“.

Литература

• Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. — Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 27-30.