Света Петка (Белчин): Разлика между версии
м RomanNr: 5 repl; Grammar: 1; |
|||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
| тип на сградата = еднокорабна църква |
| тип на сградата = еднокорабна църква |
||
| архитектурен стил = |
| архитектурен стил = |
||
| време на изграждане = |
| време на изграждане = XVII век |
||
| реликви = |
| реликви = |
||
| съвременен статут = действащ храм , паметник на културата |
| съвременен статут = действащ храм , паметник на културата |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
[[File:File-Church of Saint Petka, Belchin.4.jpg|мини|дясно|260 п| Църквата "Света Петка" - апсида]] |
[[File:File-Church of Saint Petka, Belchin.4.jpg|мини|дясно|260 п| Църквата "Света Петка" - апсида]] |
||
Църквата се намира в село [[Белчин]]. "Света Петка" е еднокорабна гробищна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Строежът е от каменна зидария от речни и ломени камъни споени с хоросан и укрепена с дървени сантрачи. Църквата е построена в последния си вид през |
Църквата се намира в село [[Белчин]]. "Света Петка" е еднокорабна гробищна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Строежът е от каменна зидария от речни и ломени камъни споени с хоросан и укрепена с дървени сантрачи. Църквата е построена в последния си вид през XVII век върху основите на по стар храм от XIII-XIV век. |
||
Църквата оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма. |
Църквата оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма. |
||
В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са радки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите "Исус на трон с апостоли" (1653), "Богородица с младенеца на трон с пророци" (1653), "Свети Никола" ( |
В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са радки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите "Исус на трон с апостоли" (1653), "Богородица с младенеца на трон с пророци" (1653), "Свети Никола" (XVII в.), "Тримата Светители" (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волюти, лозови листа, дракони и птици. |
||
На 27.09.2007 г. в църквата са пренесени оригиналните икони, които дотогава се съхраняват на други места. На 14 октомври 2007 г. възстановената църква е осветена от знеполския епископ Йоан, софийски викарий. |
На 27.09.2007 г. в църквата са пренесени оригиналните икони, които дотогава се съхраняват на други места. На 14 октомври 2007 г. възстановената църква е осветена от знеполския епископ Йоан, софийски викарий. |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
Най-тежка е съдбата на църквата в периода между 1991 – 2005 г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и оставят храма в развалини. |
Най-тежка е съдбата на църквата в периода между 1991 – 2005 г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и оставят храма в развалини. |
||
През 2006 г. започва цялостна реставрация на църквата, при която максимално е запазен първообразът и. |
През 2006 г. започва цялостна реставрация на църквата, при която максимално е запазен първообразът и. Преддверието в момента е оформено в етностил, изцяло от дърво. Реставрацията на "Света Петка" е осъществена по инициатива на ктиторите - строителният предприемач Симеон Пешов, родом от Белчин, и двамата му синове, фондацията "Възраждане на Белчин", църковното настоятелство на храма и с подкрепата на "Главболгарстрой".Заедно с реставрацията, в близост до храма е изграден и етнографски комплекс. |
||
== Патрон == |
== Патрон == |
||
Версия от 20:35, 21 април 2011
„Света Петка“ е късносредновековна българска църква в село Белчин, община Самоков, Софийска област.
Местоположение, история, архитектурни и художествени особености
Църквата се намира в село Белчин. "Света Петка" е еднокорабна гробищна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Строежът е от каменна зидария от речни и ломени камъни споени с хоросан и укрепена с дървени сантрачи. Църквата е построена в последния си вид през XVII век върху основите на по стар храм от XIII-XIV век.
Църквата оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма.
В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са радки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите "Исус на трон с апостоли" (1653), "Богородица с младенеца на трон с пророци" (1653), "Свети Никола" (XVII в.), "Тримата Светители" (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волюти, лозови листа, дракони и птици.
На 27.09.2007 г. в църквата са пренесени оригиналните икони, които дотогава се съхраняват на други места. На 14 октомври 2007 г. възстановената църква е осветена от знеполския епископ Йоан, софийски викарий.
Реставрация
Първата пълна реставрация на храма е през 1967 г. В следващите десетилетия "Света Петка" започва да се руши, а иконите и резбените украси попадат в музеи, частни колекции и в другия белчински храм.
Най-тежка е съдбата на църквата в периода между 1991 – 2005 г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и оставят храма в развалини.
През 2006 г. започва цялостна реставрация на църквата, при която максимално е запазен първообразът и. Преддверието в момента е оформено в етностил, изцяло от дърво. Реставрацията на "Света Петка" е осъществена по инициатива на ктиторите - строителният предприемач Симеон Пешов, родом от Белчин, и двамата му синове, фондацията "Възраждане на Белчин", църковното настоятелство на храма и с подкрепата на "Главболгарстрой".Заедно с реставрацията, в близост до храма е изграден и етнографски комплекс.
Патрон
Църквата носи името на Света Петка или Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла през X-XI век (чествана на 14 октомври). Родена е в селището Епиват, Византийска Тракия. От 1238 г. до падането под турско робство мощите и се намират в църквата "Света Петка Търновска" в град Велико Търново. След вековни странствания през 1641 г. са положени и се съхраняват в катедралата в град Яш, Северна Румъния.
Литература
- Ангелов, Валентин, Българската монументална дърворезба, 1992 г.;
