Апартейд

Карта на териториите (бантустани) предназначени за чернокожи в ЮАР

Подръжници на апартейда от АДС на митинг в град Претория, през 1990 година

Апартейд (Шаблон:Lang-af, əˈpɑrtheɪt, „разделяне“, правилно произношение на африканс: апартхейд от apart-разделен и heid-субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 година.

История

Понятието се появява за първи път в реч на Ян Смьотс през 1917 година, който две години по-късно става министър-председател на ЮАР. Още по времето на Британската империя на чернокожите бива забранявано да се заселват в колониите Натал и Капската колония, които са били предназначени за бели и цветнокожи.

На чернокожите африканци е забранено не само да се заселват в тези земи, но и да се придвижват от една област в друга без необходимото разрешително, което са длъжни винаги да носят. В Кейптаун и градовете в Натал им е забранено да излизат след залез слънце. Така понякога се твърди, че политиката на апартейд е продължение и разширение на политиката на сегрегация, практикувана от белите правителства в Южна Африка. Като примери за тази политика може да се посочат Земленият акт от 1912 г. и ограниченията върху наемането на чернокожите африканци за работа, които са свързани със споразуменията на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава и Британската империя, постигнати след края на Англо-бурската война от 1899-1902 г. От друга страна, съществува мнение, че първоначално под апартейд се разбира само политическо разделение, но не и битова сегрегация. Например, по време на Втората световна война, правителството на Обединената партия на Смьотс не съблюдава много стриктно сегрегационните закони.

По време на кампанията преди парламентарните избори през 1948 г., Националната партия (НП) прави политиката на апартейд основа за предизборната си програма. НП печели изборите с малка разлика, побеждавайки Обединената партия, и сформира коалиционно правителство с Партията на африканерите, чиито лидер е протестантският свещеник Даниел Малан. Правителството незабавно започва да прилага апартейда: приети са закони, забраняващи смесените бракове, въведена е расова класафакация на всички граждани и е създадена комисия, която да разглежда сложните случаи. Основа на апартейда става приетият през 1950 г. Group Areas Act, чиято цел е географското разделение на расовите групи.

Оформянето на системата се извършва в условията на засилваща се антиколониална борба в Африка и Азия. Апартейдът трябва да помогне на белите да запазят господството си чрез ограничаването на чернокожите африканци в специални области — „хоумленди“, които впоследствие стават известни като „бантустани“. В тях, под контрола на власт, съставена от представители на местния африкански политически елит, трябва да бъде съсредоточена по-голямата част от чернокожото население, а на териториите, запазени за белите, да останат само тези, чиито труд е необходим за функционирането на промишлените предприятия и обслужването на белите.

През 1953 г. е приет Separate Amenities Act (Закон за отделни обществени места), с който се въвеждат отделни плажове, обществен транспорт, болници, училища и университети. Паспортният режим става още по-строг: сега чернокожите африканци трябва да носят със себе си лично удостовеление — нещо, което значително възпрепятства движението им към районите на белите в страната. С въвеждането на този закон, на чернокожите африканци е забранено да живеят в градовете на белите без специално разрешение или дори само да ги посещават. Настаняването в големите градове е разрешено само за онези, които работят там, но не и на техните семейства.

Йоханес Стрийдом, който става премиер-министър на страната след Малан, лишава чернокожите африканци и от правото на глас, които имат дотогава. През 1951 г., предишното правителство е приело Закон за отделното представителство на избирателите, макар, че неговата конституционност е обжалвана в съда от група от четирима избиратели (Харис, Франклин, Колинс и Дийн), подкрепяни от Обединената партия. Върховният съд на Капската провинция отхвърля жалбата им, но Апелативният съд приема, че закона няма сила, тъй като за промяна на конституцията на ЮАР е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на депутатите в двете камари на парламента. Тогава правителството приема Закона за парламентарния Върховен съд, който дава на парламента право да отменя съдебните решения. Това е обявено за незаконно и от Апелативния съд, и от съда на Капската провинция. През 1955 г. правителството на Стрийдом увеличава броя на съдиите в Апелативния съд от 5 на 11, назначавайки на новите места съдии, които симпатизират на политиката на апартейд. През същата година е приет и Закона за Сената, коъто увеличава броя на депутатите от 49 на 89, и при последвалото преразпределение НП събира 77 места в Сената. На съвместно заседание на двете камари през 1956 г., Законът за отделното представителство на избирателите е приет, и в резултат на това, в Капската провинция е въведен отделен списък на цветнокожите гласоподаватели. Веднага след гласуването, броят на депутатите в Сената е възстановен до първоначалния си размер. Законът е оспорен във Върховния съд, но Апелативния съд (подсилен преди това със съдии, поддържащи правителството), отхвърля искането на опозицията и подкрепя закона.

Преди Южна Африка да стане република, политическите убеждения на белите южноафриканци се характеризират с разделение между прорепубликанския консерватизъм (основно сред африканерите) и антирепубликанските либерални настроения (предимно сред английскоговорящите), като наследството на Англо-бурската война все още е фактор за доста хора. След като е ЮАР става република, Хендрик Вервурд призовава за подобряване на отношенията и по-голямо съгласие между южноафриканците от английски произход и африканерите. Той заявява, че единствената разлика е между тези, които подкрепят апартейда и тези, които са срещу него и етническото разделение вече не трябва да е между говорещите африкаанс и англоговорящите, а между бялата и черната раса.

Повечето африканери подкрепят идеята за единодушие, с цел белите да гарантират безопасността си. Белите избиратели от английски произход обаче са разделени. Много от тях се противопоставят на републиката, което води до голям отрицателен вот в провинция Натал. ref>Thompson, Paul Singer. Natalians first: separatism in South Africa, 1909–1961. Southern Book Publishers. 1990 г. стр. 167.</ref> По-късно обаче, някои от тях признават нарастващата необходимост от единство на белите, загрижени от засилващата се тенденция на деколонизация в другите части на Африка. Речта на Харолд Макмилън, „Вятърът на промяната“, оставя в пробританската фракция чувството че Великобритания ги е изоставила. По-консервативните англагаварящи избиратели дават подкрепата си на Вервурд,, докато други са обезпокоени от прекъсването на връзките с Великобритания, но остават верни на Короната. Населението от британски произход изпитва остро недоволство от принудителния избор между британско и южноафриканско гражданство. Въпреки че Вервурд се опитва да обедини различните фракции, последвалото гласуване показва само леко увеличение на подкрепата, което показва, че голяма част от англоговорящите южноафриканци е останала равнодушна и Вервурд не е успял да обедини бялото население.

Остава в сила до премахването ѝ от президента Фредерик де Клерк през 1990 г.

Закони

Ограниченията на апартейда са наложени не само като обществена практика, но и като законови норми. Някои от тях са:

• Не-белите са изключени от държавното управление и могат да гласуват само в избори за сегрегирани органи
• Хората от дадена раса не могат да се занимават в делова дейност или да упражняват свободни професии в райони, предвидени за друга раса; на практика всички значими центрове и търговски райони са обявени за райони за бели
• Хората от дадена раса не могат да пътуват в райони, предвидени за друга раса, освен със специален пропуск
• Хората от различни раси трябва да използват различни превозни средства

Вижте още

• Каста
• Расизъм
• Дискриминация
• Бури
• Бели южноафриканци
• Бял национализъм

Външни препратки

• История на апартейда в Южна Африка
• Южна Африка, 10 години по-късно, от National Public Radio

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Апартеид“ и страницата „South Africa under apartheid“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.