Триене: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: sr:Трење |
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: ka:ხახუნი |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
[[it:Attrito]] |
[[it:Attrito]] |
||
[[ja:摩擦]] |
[[ja:摩擦]] |
||
[[ka:ხახუნი]] |
|||
[[ko:마찰력]] |
[[ko:마찰력]] |
||
[[lt:Trinties jėga]] |
[[lt:Trinties jėga]] |
Версия от 08:01, 2 май 2011
Във физиката триене се нарича тангенциалната компонента на силата на взаимодействие между две притиснати една към друга повърхности. Триенето води до съпротивление срещу движение между повърхностите и може да предизвика механични деформации и нагряване.
Коефициентът на триене е число, характеризиращо степента на триене между дадена двойка материали. Например ледът върху метал има много нисък коефициент на триене (те се плъзгат лесно един върху друг), а гумата върху асфалт има много висок коефициент на триене (те не се плъзгат лесно един спрямо друг). Стойностите на коефициента на триене обикновено са между 0 и 1. Колкото по-гладки са плъзгащите повърхности, толкова коефициентът на триене е по-малък. За намаляване на триенето между работни повърхности се използват различни видове смазки и масла.
Таблица на коефициенти на триене вж на http://www.roymech.co.uk/Useful_Tables/Tribology/co_of_frict.htm#coef
В случая на сцепление Силата на триене е пропорционална на силата, притискаща повърхностите една към друга, и на коефициента на триене:
където Ff е силата на триене, Fp е силата, перпендикулярна на контактната повърхнина, а μf е коефициентът на триене.
При плъзгане силата на триене зависи и от относителната скорост на двете повърхности, но при ниски скорости разликата е незначителна. Въпреки това, тя може да бъде усетена на практика. Рязкото тръгване при бутане/дърпане на предмет в покой, спиран от силата на триене се дължи на факта, че коефициентът на триене при плъзгане е малко по-малък от този при сцепление.
Както се вижда от формулата, силата на триене не зависи от размера на контактната площ между двете тела. Нейната посока е винаги противоположна на посоката на движение. В случая на сцепление става дума за посоката, в която би тръгнало тялото, ако силата на триене я нямаше.
Съществува триене и при търкаляне (ротация), но то е с няколко порядъка по-малко отколкото в предните случаи, което обяснява ползата от откриването на колелото.
Видове триене: