Христо Иванов – Малкия: Разлика между версии
Delineator (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
{{сорткат|Хаджикирков, Христо}} |
{{сорткат|Хаджикирков, Христо}} |
||
[[Категория:Ботеви четници]] |
[[Категория:Ботеви четници]] |
||
[[Категория:Български опълченци]] |
|||
Версия от 06:31, 11 май 2011
| Христо Иванов - Малкия | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Христо Иванов Хаджикирков - Малкия е български революционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Роден е на 25 януари 1849 г. в Сопот. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю, трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за Букурещ, където постъпва на работа в търговска кантора.
В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар и твърде млад е сред най-изявените й дейци. Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия, наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов - Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия не веднъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в "Немили-недраги". Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: "Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!". Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и Васил Левски, когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на Дякона.
През 1876 Христо се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома й на Околчица. Заловен е край с. Литаково, но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа във Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България. Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в Самоков, Шумен, Разград, Пазарджик и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в гр.Пловдив.