Тоталитарни култове

Тоталитарните култове са наложени от партийно-репресивния апарат в съответната държава обредни практики с пропагандно значение и ритуална форма, неизяснени като строга структура, поставени на мястото на другите отречени от тоталитаризма религиозни системи.

Cъщност

Това фактически са мащабни езически култове и ритуали паралел на които може да се открие в обожествяването на гения на предците и най-вече на държавния вожд - римските императори, фараоните на Египет и другите деспотични източни обществени системи, където това е ставало и приживе. От друга страна като възникнали и развили са най-вече в Европа те копират някои елементи от християнската църква, като светците мъченици - каквито са т.н. загинали "борците за народа" за "новата власт" и т.н., с многобройните литературни и кино животоописания и панагерици, с паметниците - мартириуми, с тиражираните портрети и бюстове - икони, с паметните места, музеи и мемориали - свети места, оброчища, храмове и параклиси, с факлените шествия, манифестации и походи - литийни шествия и поклоннически пътувания, с наименоването на населени места и обществени обекти на мъртви и живи герои-светци. Партийните членове са като монаси или рицари в своеобразни ордени, от тях се изисква висок морал, жертвоготовност и да служат за образец на другите. Те имат дори детско-юношески подразделения - хитлер югенд, пионери, балила, харцери и т.н.

Фокусът на култовете е партийния вожд, фюрер, учител. Според коцепсията той е божествено непогрешим и полага лично и денонощно грижи за хората, неговите знания и компетентност са безкрайни и спасителни за народа. Той трябва да се държи безсмъртен и след биологическата му кончина бива балсамиран и излаган на показ за непрестанни поклонения в храм-мавзолей. Последното място е свещен център на култа, от там балсамирания вожд и живите му наследници, които застават на каменните трибуните над тялото му и с това доказват легитимност, приемат военни паради и шествия-манифестации на праведното население.

Комунистически култове

Тоталитарните култове са въведени от Сталин с полагането на Ленин в мавзолей в столицата на СССР и обявяването му за непогрешим. Йосиф Висарионович Сталин е бивш семинарист и добре познава църковнаите практики и историте на фараоните и римските императори. Следва изграждане на култ към личността на самия жив Йосиф Сталин и след кончината му погребението в мавзолея до Ленин. Мавзолеи изграждат комунистическите: България за Георги Димитров, Китай за Мао, Виетнам за Хо Ши Мин и Северна Корея за Ким Ир Сен. В средата на 50-те години на 20 век "култа към личността" на живи партийци е забранен. От 60-те силата на култовете започва да отслабва. Традиционно даваната "партийна книжка №1" на мъртвия вожд, №2 на живия му наследник на поста и т.н. е изоставена и книжка №1 получава живият ръководител. В 90-те с краха на комунизма те изчезват.

Национал-социалистичаски култове в Германия

Адолф Шикългрубер Хитлер, д-р Йозеф Гьобелс, Ернст Рьом, националсоциалистическите идеолози и пропаганда развиват своя оригинална мащабна култова практика. Вождът естествено и тук е обожествен, има и мъченици за "новия ред" и "новия свят" жертва пред "олтара на 1000-летния райх" на германската нация. Очаква се раждането на "новият свръхчовек". Организират се факелни шествия, аутодафе на клади се горят еретически книги, а самите неверници и богопротивни - евреи, цигани, хомосексуалисти, социалисти и др. са подложени на погроми и избивани като при всички походи за вярата. Hяма мавзолей, защото няма труп на вожд който да бъде изложен в него, но е изграден колосалния партиен мемориал в Нюрнберг (затова и наказателният процес свед войната е именно там). Викингските и арийски митологизации са гръбнакът на култа. Неговата мистика и окултизъм стигнт до там, че в дори в последните месеци на Райха в 1945г. Химлер праща СС експедиции в Непал и Хималаите да търсят махатми и арийски тайни.

Франкистки култове в Испания

В Испания фактически тоталитарни култове не се развиват. Франко се афишира още от началото на похода си към властта като ревностен католик и защитник на изключително почитаната и силна в страната християнска църква. Франкизма като систама е по-скоро авторитарна диктатура и не успява да прерастне в истински тоталитаризъм.