Иван Леков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[Категория:Преподаватели в Софийския университет |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Иван Леков''' е [[България|български]] [[лингвистика|езиковед]] и [[славянска филология|славист]]. |
|||
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през [[1925]]–[[1926|26]] г. През [[1927]] г. се дипломира от [[Софийски университет|Софийския университет]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков ([[1928]]–[[1930|30]]), в [[Берлин]] и във [[Виена]] ([[1937]]–[[1938|38]]). |
Следва славянско езикознание в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]] през [[1925]]–[[1926|26]] г. През [[1927]] г. се дипломира от [[Софийски университет|Софийския университет]]. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков ([[1928]]–[[1930|30]]), в [[Берлин]] и във [[Виена]] ([[1937]]–[[1938|38]]). |
Версия от 00:32, 20 май 2011
Иван Леков | |
български езиковед | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет Ягелонски университет |
Работил в | Софийски университет |
Проф. Иван Леков е български езиковед и славист.
Следва славянско езикознание в Ягелонския университет в Краков през 1925–26 г. През 1927 г. се дипломира от Софийския университет. Специализира сравнително славянско езикознание в Краков (1928–30), в Берлин и във Виена (1937–38).
Когато е основана катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1954 г.), неин ръководител става Иван Леков.
От 1948 г. е професор.
Публикации
Монографии
- Единство и своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. С., БАН, 1955. 108 с.
- Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., БАН, 1958, 128 с.
- Словообразувателни склонности на славянските езици. С., БАН, 1958. 78 с.
- Насоки в развоя на фонологичните системи на славянските езици. С., БАН, 1960. 116 с.
- Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. С., БАН, 1968. 212 с.
- Външната структура на думата в славянските езици. С., БАН, 1971. 330 с.
- Особености на синтактичния тип на славянските езици. Сборник от студии. С., БАН, 1972. 102 с.
- Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Статии и очерци. Съставители: Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров, С., Наука и изкуство, 1983. 207 с.
Речници
- Полско-български речник. С., Унив. печатница, 1944. 228 с. (Унив.библ. №281).
- Правописен речник на българския книжовен език. С., М-во на нар. просвета, 1945. 221с. (Съавт.: Л. Андрейчин).
- 2. прераб. изд. С., Нар. просвета, 1948. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев); 3. прераб. изд. 1954. (Съавт.: Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ст. Стойков); 4. попр. изд. 1958; 5.изд. 1960; 6. изд. С., Наука и изкуство, 1965; 7. изд. 1969; 8.изд. 1974; 9 изд. 1981; 10 изд.1984.
- Български тълковен речник. С., Наука и изкуство, 1955. 972 с. (Съавт.: Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ст. Стойков, Цв. Тодоров).
- 2.изд. 1963; 3. изд.1973.
Учебници
- Нови полски текстове. С., Наука и изкуство, 1949. 16с. (Унив.лит.).
- Старобългарски език. С., Наука и изкуство, 1949. 129с. (Унив.лит. Записки № 27). (Съавт.: К. Мирчев).
- Увод в езикознанието с оглед на славянските езици. С., Наука и изкуство, 1949. 158с. (Унив. лит. Записки №26). (Съавт.: Л. Андрейчин, Ст. Стойков).
- Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници — северославянска група. (Учебник за студентите от слав., бълг. и рус. филология). Под ред. на Ив. Леков. С., Наука и изкуство, 1972. 164с. (Съавт.: М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева и Е. Балевска-Станкулова). 2.изд.1978.
Преводи
- Сръбски поети. Антология. С., М-во на нар. просвета, 1946. 271с. (Прев. и: Е. Георгиев.)