Полунощница (дух): Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
No edit summary
'''Полунощница''' ( Мара, мapyxа, мора и Марена) ) е митологично същество в славянската митология, описано в народната [[демон]]ология като висок на ръст зъл женски дух с вид на ''млада жена'' с разпусната коса ''или'' на старица в чисто бяла дреха<ref>[http://krotov.info/history/09/3/ivanovv.html Иванов ВВ, Топоров, ВН ''Статья из энциклопедии "Мифы наpодов миpа"'' в 2-х томах, Москва, 1982.]</ref>, посестрима на ''полудницата''. Броди по „разпътно време“ — от полунощ до зори — когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с [[караконджул]]ите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
==Философски измерения==
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични" представители на "доброто" или "злото" е опит за ранно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на ''ограничено познание на физическия свят'' (който е бил страховит и неумолим). За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ, с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства.'', макар По-скороче такиваавтори съществаи сеизследователи отнасят къмкато [[архетипн]]ияЕрих образфон на [[вещицаДеникен]]та - самотна, странна, недоразбранатвърдят и невписващасъздават сепсевдонаучни в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкустватеории<ref>[http://www. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плиткиnovinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjcyNjsxNA==&sql=MjcyNjs1MA== Дисонансът на този образ се корениДеникен и втеорията събиранетоза на природата на жената - ''даващата живот'' със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайнни ритуали. За древните славяни е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, [[пладнепалеоконтакта]]то, [[светлина]]та и явността, така антиподът на този бял ден е нощтта, тъмнината и техният "агент" - полунощницата.
</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени. По-скоро такива същества се отнасят към [[архетипн]]ия образ на [[вещица]]та - самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, която се препитава с маргинални изкуства. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество, дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на конфликта, многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славяските женски плитки. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на природата на жената - ''даващата живот'' със страшното създание, въвлечено в "противоестествени магии" и животопогубващи среднощни, тайни ритуали. За древните [[славяни]] е било общоприето както силите на доброто са били свързвани с белия ден, [[пладне]]то, [[светлина]]та и явността, така антиподът на този бял ден е нощта, тъмнината и техният "агент" - полунощницата.
 
== Източници ==
<references />

Навигация