Киро Геошев: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
''Киро Геошев Хранов'' (Киро Гьошев), ''Киро Селянчето'' наричан и ''Киро кафеджи'' защото държал дюкян в [[София]] е софийски книжар<ref>Георги Тахов, ''Преди да тръгне към бесилката...'' Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.</ref>, съратник и ятак на [[Васил Левски]], член на Софийският Революционен комитет. Организирал и финансирал в 1876г. протестна делегация до руският цар на българите от софийско и пернишко за издевателстнвата на турците при потушаването на Априлското въстание, действията й предизвикват широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>. Киро е роден е в с. [[Ярджиловци]], баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с.Църква <ref>Днес квартал Църква на гр. [[Перник]], преди това село Даскалово Пернишко</ref>. Дюкянът на Киро в София е бил на ''Конския пазар''. Там се ставали срещи на комитета, криели са се фалшиви паспорти и комитетски пари. Освен с революционни дела като сподвижник на Левски, като книжар той е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и в обиколките си в околните близки и по-далечни села, родолюбива литература, като известните “Народни песни” - сбирка с хайдушки и патриотични текстове.
'''Киро Геошев Хранов''' (Киро Гьошев), ''Киро Селянчето'' наричан и ''Киро кафеджи'' защото държал дюкян в [[София]] е софийски книжар<ref>Георги Тахов, ''Преди да тръгне към бесилката...'' Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.</ref>, съратник и ятак на [[Васил Левски]], член на Софийският Революционен комитет. Организирал и финансирал в 1876г. протестна делегация до руският цар на българите от софийско и пернишко за издевателстнвата на турците при потушаването на Априлското въстание, действията й предизвикват широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>. Киро е роден е в с. [[Ярджиловци]], баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с.Църква <ref>Днес квартал Църква на гр. [[Перник]], преди това село Даскалово Пернишко</ref>. Дюкянът на Киро в София е бил на ''Конския пазар''. Там се ставали срещи на комитета, криели са се фалшиви паспорти и комитетски пари. Освен с революционни дела като сподвижник на Левски, като книжар той е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и в обиколките си в околните близки и по-далечни села, родолюбива литература, като известните “Народни песни” или "Народна песнопойка" - сбирка с хайдушки и патриотични текстове съставена от Н. Вардев, „Поевропейчване на турчина" - комедия от Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.


Обесен e от турците на 15.ХІ.1877г. непосредствено до църквата [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] на ''Говежди пазар'' в София заедно с други трима софийски книжари - [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, х. [[Стоян Книжар]] - на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] на Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката". <ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>, това е Киро, който при езекуцията пее песента на [[Добри Чинтулов]] ''"Вятър ечи, Балкан стене"''<ref>''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври."'' Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>. Погребен е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас" до която е обесен. <ref> ''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. "'' Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник. </ref>
Обесен e от турците на 15.ХІ.1877г. непосредствено до църквата [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] на ''Говежди пазар'' в София заедно с други трима софийски книжари - [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, х. [[Стоян Книжар]] - на Капана и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]] на Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката". <ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>, това е Киро, който при езекуцията пее песента на [[Добри Чинтулов]] ''"Вятър ечи, Балкан стене"''<ref>''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври."'' Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>. Погребен е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас" до която е обесен. <ref> ''"Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. "'' Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник. </ref>

Версия от 11:37, 26 май 2011

Киро Геошев Хранов (Киро Гьошев), Киро Селянчето наричан и Киро кафеджи защото държал дюкян в София е софийски книжар[1], съратник и ятак на Васил Левски, член на Софийският Революционен комитет. Организирал и финансирал в 1876г. протестна делегация до руският цар на българите от софийско и пернишко за издевателстнвата на турците при потушаването на Априлското въстание, действията й предизвикват широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество[2][3]. Киро е роден е в с. Ярджиловци, баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с.Църква [4]. Дюкянът на Киро в София е бил на Конския пазар. Там се ставали срещи на комитета, криели са се фалшиви паспорти и комитетски пари. Освен с революционни дела като сподвижник на Левски, като книжар той е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и в обиколките си в околните близки и по-далечни села, родолюбива литература, като известните “Народни песни” или "Народна песнопойка" - сбирка с хайдушки и патриотични текстове съставена от Н. Вардев, „Поевропейчване на турчина" - комедия от Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.

Обесен e от турците на 15.ХІ.1877г. непосредствено до църквата Свети Спас на Говежди пазар в София заедно с други трима софийски книжари - Никола Чолака, обесен на Куручешме, х. Стоян Книжар - на Капана и Георги Стоичков на Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката". [5][6], това е Киро, който при езекуцията пее песента на Добри Чинтулов "Вятър ечи, Балкан стене"[7]. Погребен е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас" до която е обесен. [8]

Източници

  1. ↑ Георги Тахов, Преди да тръгне към бесилката... Сб. Възрожденски книжари, С. 1980, 167-168.
  2. ↑ [1]
  3. ↑ [2]
  4. ↑ Днес квартал Църква на гр. Перник, преди това село Даскалово Пернишко
  5. ↑ [3]
  6. ↑ [4]
  7. ↑ „... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври." Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/
  8. ↑ "Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква. " Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
  • М. Младенов, И. Младенов. За Църква. Църковските родове и личности. София 2003 г.
  • Г. Г. Димитров, Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г., София, 1899 г., стр. 270.
  • Ив. Ерулски, Просвещението в Перник в периода 1859-1909., Перник, 2/5, 2004, стр.16
  • Г. Тахов, Нашият град не е освободен без жертви., 120 години свободна София. Юбилеен брой, март 1998, 2-3
  • Г. Тахов, Двамата с кожената чанта, Възрожденски книжари, София 1980, стр. 177-180

Външни връзки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Киро_Геошев&oldid=4019098“.