Митологическа школа

Благодарение на сизифовските усилия на йезуита и член на Френската академия Жан-Жак Бартелеми са издирени и спасени за науката древните текстове на свещената книга на зороастризма от Абрахам Анкетил-Дюперон

Митологическата школа е направление в хуманитаристиката което възниква на основата на системния интерес към народното творчество, продиктуван от диренията на т.нар. хайделбергска школа и Братя Грим - най-известните събирачи на народни умотворения от началото на 19 век. Възникването на митологичната школа е свързано с първото обяснение на редица феномени съпътствали възникването на цивилизациите още от древността, а именно и най-вече древногръцката митология с Омировите Илиада и Одисея, древноримската митология, както Библията и Авестата.

Предистория и развитие

През XVIII век в Западна Европа по време на Просвещението нараства интереса към миналото с цел обяснение на неговото наследство в областта на религията и в частност на митологията. В началото на 19 век се поява и романтичното хайделбергско движение в областта на философията на науката и изкуството. Братя Грим се фокусират и насочват усилията си към събиране на народни умотворения (приказки и саги) като стремеж към разкриване на германското минало от предримския латински безписмен период. Това движение се пренася и в останалите развити европейски страни и особено във водещата сила в Свещения съюз. Обяснението на митовете като световен феномен от представителите на школата заразява идейно и дейците изявяващи се на литературното поприще. Митологичната школа влияе върху творчеството на редица представители на руската класическа литература - Василий Жуковски, Александър Пушкин, Николай Гогол. В Карелия по това време от събирането на руни е създадена от Елиас Льонрот епическата поема Калевала. Пак от това време датират опитите на Стефан Веркович да сглоби загубените първи "Веди" от "Веда Словена" по/от фолклора на родопските помаци.

Към средата на XIX век изявени представители на митологическата школа са немските учени Кун, Шварц, Мангард, французина Пикте, руските учени Фьодор Буслаев, Александър Афанасиев, Орест Милер и разбира се корифеят на сравнителното езикознание, лингвистът въвел в науката понятието арии - Макс Мюлер.

Вижте също

• Мене, текел, фарес
• Пръстенът на Нибелунгите
• Тъй рече Заратустра
• Залезът на боговете или как се философства с чук в ръка
• Тайната доктрина
• Златната клонка
• На какво се крепи XIX век
• Митът на XX век