Осетеново: Разлика между версии
м площ = 32,998 |
|||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
== История == |
== История == |
||
Село Осетеново е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още "Розовата долина".То е съществувало още преэ римско време.Тогава е било разположено в полите на Стара планина.Доказателство эа това са останките от крепостни стени в местността "КАЛЕТО". След римския период, селото се премества в долината по поречието на река Тунджа.По време на турското робство селото се е |
Село Осетеново е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още "Розовата долина".То е съществувало още преэ римско време.Тогава е било разположено в полите на Стара планина.Доказателство эа това са останките от крепостни стени в местността "КАЛЕТО". След римския период, селото се премества в долината по поречието на река Тунджа.По време на турското робство селото се е наричало Доймушларе.Има една легенда, която разказва как се е създало името на селото, и тя е следната: По време на турското робство е имало един областен управител (валия),който постоянно се е ядял и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си , и когато стигнал селото усетил, че се е нахранил и каэал:"доймуш",а "доймуш" на турски означава "усещам"(нахраних се). Така нарекли и селото Доймушларе,преведено на български ОСЕТЕНОВО.До Съединението от 1885 г селото си останало чисто турско, след което от изселващи се турци калоферецът Димитър Силейменов си закупил имот в селото, но не живеел постоянно в него, а си прихождал в Калофер.Година по-късно имоти в селото си купили и Димитър Пиронков и Димитър Бизов от Дъбене, и така трите семейства на Димитровците се заселили за постоянно.След тях в началото на ХХ век дошли и се заселили и семействата на Колю Колев от Бегунци, Георги Джемерски от Ръжево, а след Балканските войни от 1912/13г дошли със семействата си и Стойо Карчев от Домлян и братя Кирови от Войнягово, които довеждат за един период от 20-тина години още 14 семейства от Войнягово,а именно:1)сем. на Петко Петров Топалов ( Щандарта ); 2)сем.на Иван Ганчев Панчалиев и сем. на сина му Ганчо Ив. Панчалиев ; 3)семействата на братя Ганчо, Георги, и Иван Колеви Буюклиеви ; 4)сем. на Минчо Ив. Танковски ( Комитата ) и сем. на сина му Иван Минчев ; 5) сем. на братя Тоню и Стойно Топови и сем. на племенника им Колю Маринов Топов. По тези причини Войнягово може да се смята за "метрополия" на Осетеново. Селото е с големи традиции в отглеждането на маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други билки. Има добри условия эа развитие на селски туризъм. |
||
<!-- == Религии == --> |
<!-- == Религии == --> |
||
Версия от 16:03, 1 юни 2011
| Осетеново | |
 | |
  Осетеново  Осетеново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1153 души[1] (15 март 2024 г.) 34,9 души/km² |
| Землище | 32,998 km² |
| Надм. височина | 508 m |
| Пощ. код | 6153 |
| Тел. код | 04364 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 54153 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Осетеново Петър Райчинов (независим) |
| Осетеново в Общомедия | |
Осетеново е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, Област Стара Загора.
География
Село Осетеново се намира в планински район.
История
Село Осетеново е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още "Розовата долина".То е съществувало още преэ римско време.Тогава е било разположено в полите на Стара планина.Доказателство эа това са останките от крепостни стени в местността "КАЛЕТО". След римския период, селото се премества в долината по поречието на река Тунджа.По време на турското робство селото се е наричало Доймушларе.Има една легенда, която разказва как се е създало името на селото, и тя е следната: По време на турското робство е имало един областен управител (валия),който постоянно се е ядял и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си , и когато стигнал селото усетил, че се е нахранил и каэал:"доймуш",а "доймуш" на турски означава "усещам"(нахраних се). Така нарекли и селото Доймушларе,преведено на български ОСЕТЕНОВО.До Съединението от 1885 г селото си останало чисто турско, след което от изселващи се турци калоферецът Димитър Силейменов си закупил имот в селото, но не живеел постоянно в него, а си прихождал в Калофер.Година по-късно имоти в селото си купили и Димитър Пиронков и Димитър Бизов от Дъбене, и така трите семейства на Димитровците се заселили за постоянно.След тях в началото на ХХ век дошли и се заселили и семействата на Колю Колев от Бегунци, Георги Джемерски от Ръжево, а след Балканските войни от 1912/13г дошли със семействата си и Стойо Карчев от Домлян и братя Кирови от Войнягово, които довеждат за един период от 20-тина години още 14 семейства от Войнягово,а именно:1)сем. на Петко Петров Топалов ( Щандарта ); 2)сем.на Иван Ганчев Панчалиев и сем. на сина му Ганчо Ив. Панчалиев ; 3)семействата на братя Ганчо, Георги, и Иван Колеви Буюклиеви ; 4)сем. на Минчо Ив. Танковски ( Комитата ) и сем. на сина му Иван Минчев ; 5) сем. на братя Тоню и Стойно Топови и сем. на племенника им Колю Маринов Топов. По тези причини Войнягово може да се смята за "метрополия" на Осетеново. Селото е с големи традиции в отглеждането на маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други билки. Има добри условия эа развитие на селски туризъм.