Сърбия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м r2.7.1) (Робот Промяна: nah:Serbia, ps:سربيا |
||
| Ред 332: | Ред 332: | ||
[[mt:Serbja]] |
[[mt:Serbja]] |
||
[[na:Serbia]] |
[[na:Serbia]] |
||
[[nah:Serbia |
[[nah:Serbia]] |
||
[[nap:Serbia]] |
[[nap:Serbia]] |
||
[[nds:Serbien]] |
[[nds:Serbien]] |
||
| Ред 350: | Ред 350: | ||
[[pnb:سربیا]] |
[[pnb:سربیا]] |
||
[[pnt:Σερβία]] |
[[pnt:Σερβία]] |
||
[[ps: |
[[ps:سربيا]] |
||
[[pt:Sérvia]] |
[[pt:Sérvia]] |
||
[[qu:Sirbya]] |
[[qu:Sirbya]] |
||
Версия от 19:40, 3 юни 2011
| Сърбия | |
| Девиз: няма | |
 | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 77 474(2) km² (на 115-то място) |
| Столица | Белград |
| Най-голям град | Белград |
| Официален език | |
| Население (2009) | 7,498,001
население-гъстота=94,31(2) (на 97-мо място) |
| Гъстота на нас. | 79,3 души/km² |
| Управление | |
| Президент на Сърбия | Александар Вучич |
| История | |
| Независимост | 13 юли 1878 5 юни 2006 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2008) | $ 50,061 млрд (на 73-то място) |
| БВП на човек (ППС) | $ 6 781 |
| Валута | Динар (CSD) |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Интернет домейн | .rs (.yu)(3) |
| Телефонен код | 381 |
| ITU префикс | SRB |
| Официален сайт | www.srbija.gov.rs |
| (1): Във Войводина като официални езици се използват още румънски, русински, унгарски, словашки и хърватски. (2): без Косово (3): .rs става активен през септември 2007. Домейнът .yu ще съществува до септември 2009. | |
| Сърбия в Общомедия | |
Република Сърбия (на сръбски: Република Србија или Republika Srbija) е държава в Централна- и Югоизточна Европа. На север Сърбия граничи с Унгария, на изток - с Румъния и България, на юг - с Република Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад - с Босна и Херцеговина и Хърватия. Столицата ѝ е Белград.
История
Славянската прародина на сърбите е Галиция. Сръбските племена се заселват като федерати на Византия в т.нар. същински сръбски земи.
Първите данни за сръбска държавност са от 7 век по времето на династията на Властимировичите. Основател на средновековната сръбска държава, наричана още Рашка, е Стефан Неманя, велик сръбски жупан, живял през 12 век. През 1217 г., под управлението на Стефан Първовенчани, Сърбия се сдобива със статут на кралство, а в 1346 година за няколко десетилетия прераства в царство, при управлението на цар Стефан Душан. В периода 1459-1804 година сръбските земи са под властта на Османската империя.
През 1804 година сръбският народ, както и останалите народи в Европа през това време, започва да изгражда модерна държава и под водачеството на Георги Петрович, известен и като Карагеорги (Караджордже), започва борба за независимост. От 1813 до 1903 година начело на сръбската сръбското движение за независимост и държава, е династията на Обреновичите, която сменя династията на Караджорджевичите, потомци на Георги Петрович-Карагеорги.
Първата конституция на Сърбия е приета на 15 февруари 1835 година. През 1918 година Сърбия и сръбската кралска династия става основател на Кралство на сърби, хървати и словенци, а по-късно става съставна част на социалистическата югославска федерация от шест републики. От 1992 година, след разпадането на СФРЮ, чак до 2003 година, Сърбия заедно с Черна гора, образуват Съюзна република Югославия. През 2003-2006 година Сърбия е съставна част от Държавната общност на Сърбия и Черна гора. След референдум през 2006 година Черна гора се отделя от съюза и вече е независима република. На 15 февруари 2008 г. бившия сръбски автономен окръг Косово обявява независимост.
Държавно устройство
На 29 октомври 2006 г. с референдум е приета нова Конституция на Република Сърбия, която замества приетата през септември 1990 г. Сърбия има еднокамерен парламент - Скупщина с 250 и депутати, които се избират за четиригодишен мандат. Държавен глава на Република Сърбия е президент, който се избира за петгодишен мандат на всеобщи преки избори. Висш орган на изпълнителната власт е министерски съвет начело с министър-председател, който се избира от парламента, след предложена от президента кандидатура. Председателят на Министерския съвет формира правителство, което се одобрява от парламента.
Дипломатически мисии
Досегашни посланици
- Александър Църквеняков (2009 - )
- Данило Вучетич, (2006 - 2008)
Административно деление
В състава на Република Сърбия влиза автономната област Войводина с главен град Нови Сад. На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово (автономна област съгласно сръбската конституция от 2006 г.[1]) я обявяват за независима държава – акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признават Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запазва известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[2]
С понятието Централна Сърбия се обозначава територията на Република Сърбия между Войводина и Косово. Тя не представлява отделна административна единица и се намира под прякото управление на централните органи на властта.
Сърбия се дели на 30 окръга -в Сърбия -18, вкл. гр Белград, Войводина -7, Косово и Метохия -5. Окръзите се делят на 187 общини, от тях в Централна Сърбия -115, в Косово и Метохия -22 и във Войводина -50.
География
Основната част - 80 на сто от територията на Сърбия се намира Балканския полуостров, а 20 на сто се намират в Панонската низина. Общата дължина на границите на страната е 2114,2 км. Общата ѝ площ е 77,47 хил.кв.км., от които: Сърбия -55,97 и Войводина -21,51 ; Територията на Косово и Метохия е 10,89 хил.кв.км. Северната част на страната заема Среднодунавската равнина, а останалите са заети от ниски и средновисоки планини -Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните Шар планина и Кораб планина с най-висок връх Черни(2764м.). В страната има над 15 върха с височина над 2000м. Преобладаващият в страната климат е умерено - континентален . Средни температури за януари -от 3 до 9 C, за юли от 18 до 25 C. Валежи -400-800 мм в Среднодунавската равнина, до 1500 в високите части.
Планинският релеф на Сърбия е изпъстрен с множество каньони и пещери. Планинските области се отличават с малка плътност на населението и добре запазена природа. Страната е богата на води, по което се отличава от България. Най-големите плавателни реки са Дунав (588 км), Сава (206 км), Тиса (168 км) и отчасти Велика Морава (185 км). Други големи реки са Западна Морава (308 км), Южна (Българска) Морава (295 км), Ибър (272 км), Дрина (220 км) и Тимок (202 км). Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 км².
Сърбия има 5 национални парка - Джердап, Копаоник, Тара, Шар планина и Фрушка гора. Сърбия се намира на Балканския полуостров.Северната част и е заета от плодородната Войводина там се отглеждат различни земеделски култури например пшенеца,царевица,тютюн,коноп,зеленчуци,плодове,захарно цвекло и др.Климата в Сърбия е умереноконтинентален.
Градове
Най-големите градове в Сърбия са: Белград (1 717 863), Нови Сад (295 600), Ниш (173 400), Крагуевац (146 000) и Суботица (99 500).
Население
|
По данни на преброяването от 2008 година, което включва Косово и Метохия, в Сърбия има 10 020 000 души население. Етнически състав-Република Сърбия
РелигияНай-разпространената религия в Сърбия е православното християнство, следвано (ако не се взема под внимание Косово) от католицизма, исляма и протестантството. Част от сърбите са атеисти. -Конфесионален състав
Българи в Сърбияосновна статия: Българи в Сърбия Официално самоопределили се като българи през 2002 година в Сърбия са 20 497 души. |
Икономика
Сръбската икономика претърпя колапс в началото на деветдесетте години на 20 век. На Сърбия са наложени общи санкции от Съвета за сигурност на ООН 1992. Голям дял от санкциите са премахнати през 1996, 2000, 2001 и 2005 година, когато е напълно нормализирана търговията със САЩ. Основни дялове в икономиката са земеделието и промишлеността. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица, и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството е развито в Рашка и Източна Сърбия. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ.
Безработицата в Сърбия е 18%, а инфлационния ръст 13,7%.
Главни икономически партньори на Сърбия са Европейският съюз, бившите югославски републики, Русия и страните от ОНД.
Транспорт
Сърбия има една от най-старите авиолинии, Jat Airways открита през 1927 г.[3] В Сърбия има 3 международни летища: Белград, Ниш, Вършац, както и едно в Косово — Прищина.
През Сърбия тече река Дунав, важен плавателен коридор който пресича Централна Европа до Черно море. След Дунав, плавателни реки са още: Сава, Морава и Тиса. Важни транспортни коридори, преминаващи през територията на Сърбия са: Ибърската и Адриатическата магистрали, магистралата Белград-Ниш и жп. линията Белград-Бар. Сърбия заема стратегическо място на границата на Балканския полуостров и Централна Европа, като събира няколко паневропейски транспортни коридора, сред които най-важен е коридор № 10.
Стопанство
Индустриално-аграрна страна в икономическа криза след международните икономически санкции. Страната има значителни запаси от полезни изкопаеми — руди на цветни метали, хромити, въглища, нефт, олово, цинк. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Селко стопанство: основни култури — пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Животновъдство — едър рогат добитък, свине, овце и птици.
Култура
Език
Официален език е сръбският език.Други използвани езици -албански и унгарски. Във Войводина освен сръбския официални езици са унгарски, словашки, хърватски, румънски и русински.
Официалната азбука в страната е кирилицата, която се използва в държавните учреждения и документи. Успоредно с нея, се използва латиницата, която е по-предпочитана и е станала полу-официална (използва се в реклами, надписи, субтитри в телевизионни предавания и др.). Пътните указателни табели са надписани на кирилица и латиница.
Празници
- 1 и 2 януари - Нова година
- 13 януари - Православна(Сръбската) Нова Година
- 1 и 2 май - Празник на труда
- 27 януари - Ден на духовността
- 15 февруари - Ден на държавността
- 28 юни - Ден на сърбите паднали за родината
Държавни символи
Химнът на Република Сърбия е същият като стария химн на Кралство Сърбия „Боже справедливи“, но с малки промени в текста.
Гербът на Република Сърбия е гербът на Кралство Сърбия от 1882 година и представлява бял двуглав орел с щит на гърдите, на които са изобразени четири очила, а над главата на орела има корона на династията на Неманичите.
Република Сърбия има национално знаме, което е с три водоравни ленти: червена, синя и бяла. Наред с националното знаме има и държавно знаме, което е същото като националното с тази разлика, че на синьото поле е изобразен гербът на Република Сърбия.
Държавно устройство
Република, начело с президент, избиран за 4 години Законодателен орган -Скупщина.
Парична единица -динар /RSD/ =100 пари.
Вижте също
Външни препратки
- Правителство на Република Сърбия
- Народно събрание на Сърбия
- История на Сърбия
- Serbia Business Country Gateway - Doing business in Serbia
- Vrnjačka Banja Portal
- Vrnjačka Banja
- Soko Banja
- Banja Vrujci Portal
- Banja Vrujci
- Invest in Obrenovac Serbia
- Българското малцинство в Сърбия
- Banje Srbije
Бележки
- ↑ Устав Републике Србије, чл. 182 (взето на 24.5.2008)
- ↑ Reuters, Defiant Serbia conducts elections in Kosovo (23.5.2008); The New York Times, Formally Proposes Ethnic Partition of Kosovo (23.5.2008); BBC News, Could Balkan break-up continue?; BBC News, Serbia 'retakes' Kosovo rail line (23.5.2008)
- ↑ JAT Airways hopes to regain market dominance in Eastern Europe, CEO says - International Herald Tribune
| |||||||||||||||||
| |||||||
| ||||||||