Облигационно право: Разлика между версии
м запетаи |
KamikazeBot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: no:Avtalerett |
||
Ред 45: | Ред 45: | ||
[[de:Vertragsrecht]] |
[[de:Vertragsrecht]] |
||
[[lt:Sutarčių teisė]] |
[[lt:Sutarčių teisė]] |
||
[[no:Avtalerett]] |
|||
[[uk:Договірне право]] |
[[uk:Договірне право]] |
Версия от 11:58, 4 юни 2011
Облигационното право или още и Договорното право е правен институт, съществуващ обективно в правния мир като съвкупност от правни норми. Облигационното право не формира самостоятелен правен отрасъл, а е исторически част от гражданското право. В този контекст, по метода на историческата школа в правото, се разглежда като подотрасъл на гражданското право.
История
В исторически аспект се разграничават два основни способа за/при изграждане на системата на гражданското право:
- Институционна система, която е и по – старата, като при нея гражданското право се поделя на три части (съгласно Наполеоновия кодекс) :
- субекти и лица;
- обекти или имущества /включва и вещно право и право върху интелектуалната собственост/;
- способи за придобиване или изгубване на имуществото /включва облигационно и наследствено право/.
- Пандектната система, която поделя гражданското право на два големи дяла, обособени съответно в обща и специална част (по Германския граждански законник). Специалната част включва няколко подотрасли, както и облигационното право.
Организацията на българското облигационно право е ситуирана и въведена след Освобождението, поради и което е възприета и по-модерната (или най-съвременната за времето си) Пандектна система.
Система
Под система в/на облигационното право се разбира разделянето на правните норми в правни институти и тяхната подредба. Тази система се дели на обща част - която съдържа правилата характерни за облигационните правоотношения и специална част – която урежда отделните видове от тях.
Общата част в облигационното право допълва и доразвива или пък само (за)дава понятията в случая, ако няма нищо уредено в специалната част по определен въпрос или зададената тема.
Общата част се състои от институти, чиято хронологична уредба е в следната последователност:
- правопораждащ юридически факт или източници на облигационното право;
- престация;
- изпълнение и неизпълнение;
- способи за погасяване на облигационните правоотношения;
- уредба на/при смяна на страните;
- особени случаи на облигационни правоотношения – режими на солидарност и неделимост;
- способи за защита на кредитора;
- правен институт на/по обезпечение на вземането.
Специалната част урежда отделни категории облигационни правоотношения, като ги подрежда съобразно избраната от законодателя система, съобразно техните източници.
Източниците на облигационните правоотношения се поделят най-общо на договорни и извъндоговорни. Доктринално договорни са тези които съдържат в себе си сделки - едностранна сделка или договор, а извъндоговорните са тези които не съдържат в себе си сделка. Извъндоговорните са :
Доктринално-исторически всички източници на гражданското право могат да бъдат и източници на облигационното право. Основният български закон регламентиращ облигационноправната материя е Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) /абревиатурата не бива да се смесва и/или бърка със Закона за защита на държавата/.