Стефан Кисов: Разлика между версии
Lkg~bgwiki (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст. |
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст. |
||
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българската война]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст. |
|||
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада. |
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада. |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията. |
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията. |
||
== Съчинения == |
|||
== Библиография == |
|||
* |
* Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885, София 1900 |
||
* |
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание “, София 1897, (второ издание, София 1902) |
||
* Спомени от времето на преврата и контрапреврата, София 1910, 69 с. |
|||
== Награди == |
== Награди == |
||
| Ред 32: | Ред 33: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* |
* Димитров, Илчо, Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“ |
||
* |
* Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428. |
||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
Версия от 13:22, 5 юни 2011
| Стефан Кисов | |
| български военен деец | |
 | |
| Роден | Стефан Иванов Кисов
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен |
| Стефан Кисов в Общомедия | |
Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877-1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).
Биография
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III- а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877-1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и вр.Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн.Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на анти-руската политика по времето на Регентството (1886-1887) е уволнен от армията.
Съчинения
- Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885, София 1900
- Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877-1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание “, София 1897, (второ издание, София 1902)
- Спомени от времето на преврата и контрапреврата, София 1910, 69 с.
Награди
- Орден „За храброст“ IV ст.
- Орден „Св. Александър“ II ст.
- Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Източници
- Димитров, Илчо, Съединението 1885 - енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“
- Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.
Бележки
- ↑ Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.
