Иванчевски правопис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Иванчевски правопис''' е името, давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]]. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения.
'''Иванчевски правопис''' е името, давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение [[Тодор Иванчов]] през [[1899]]. Той остава в сила до въвеждането на [[Омарчевски правопис|Омарчевския правопис]] през [[1921]], а през [[1923]], с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до [[Комунистическата правописна реформа 1945]].


== Основни положения ==
== Основни положения ==

Версия от 17:35, 7 юни 2011

Иванчевски правопис е името, давано понякога на първият официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа 1945.

Основни положения

Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски, се явява поправка на Дриновския правопис и се характеризира със:

  • представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа.
  • употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място.
  • употреба на краесловни ерове.
  • синтактично правило за писане на пълен и кратък член.
  • писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение.
  • писане на глаголните окончания с а и я.

Външни препратки