Одоакър

Одоакър

Царството на Одоакър 480

Одоакър или Одоакер (Odoacer, Odovacer, Odoacar, Odovacar, лат. Odovacrius; * 433, † 15 март 493 в Равена) е римски офицер (вероятно от германски произход) и след премахването на Ромул Августул през 476 г. крал на Италия (Rex Italiae).

Одоакър е син на Едекон, който е на служба и в най-близкия кръг на хунския крал Атила и жена му от племето на скирите. Брат е на Хунулф, който се издига в Източната Римска империя до магистър милитум. Одоакър расте в двора на Атила. Той е арианин и вероятно е неграмотен.

Одоакър служи в охраната на западноримския император Антемий.

След като генерал Флавий Орест през 475 г. изгонва последния легитимен император на Западната Римска империя Юлий Непот и издига своя син Ромул Августул за император, варварските помощни войски (федерати) с водач Одоакър се разбунтуват и искат земя в Италия, което Орест отказва.

Понеже почти няма регулярни западноримски войски и варварските федерати на Одоакър всъщност са единствената военна сила в Италия, мнозинството на наемниците избира на 22 август 476 г. Одоакър за крал.

Одоакър убива края на август 476 г. Орест, малко след това и неговия брат. Смъква Ромул като му обещава годишна парична издръжка. Одоакър съобщава в Константинопол, че западът няма нужда от свой Август и се подчинява на източно римския император. Веднага се обявява сам за крал на Италия и след смъртта на Юлий Непот, източно римският император Зенон го признава като независим управител на Италия под източно римска защита.

Одоакър раздава земя или части от данъчните доходи на навлезлите германи (преди всичко херули, скири и тюринги), оставя обаче римската правна и данъчна система, римското управление и сената непокътнати (интакт). Той сече монети.

През 477 г. Одоакър взема под наем от вандалите Сицилия. През 481 г. завоюва Далмация, през 488 г. разрушава царството на ругите в Норик. Неговият брат Хунулф преселва романското население от северните граници.

От 488 г. Одоакър има стълкновения с настъпващите от Балканите остготи, които са подпомагани от Източен Рим, където не харесват завоюването на Далмация от Одоакър. Одоакър скъсва контактите си с Константинопол и издига през 490 г. своя син от Зунигилда Тела за антиимператор („Цезар“).

След неуспехи през 489 г. при Изонцо, след това при Верона и на 11 август 490 г. на Ада и дълга обсада в Равена, сключва след Гарвановата битка през 493 г. на 27 февруари 493 г. примирие с остготския крал Теодорих Велики, най-вече заради заплахата от глад. Няколко дена по-късно Одоакър е убит в двореца му в Равена за отмъщение лично от Теодорих. Синът му Тела се спасява в Галия, убит е още същата година, при опит да се върне в Италия.

Литература

• Maria Cesa: Il regno di Odoacre. La prima dominazione germanica in Italia. In: B. Scardigli, P. Scardigli (Hrsg.): Germani in Italia. Rom 1994, S. 307–320.
• John M. O'Flynn; Generalissimos of the western Roman Empire. University of Alberta Press, Edmonton 1983, ISBN 0888640315.
• Guy Halsall: Barbarian Migrations and the Roman West, 376–568. Cambridge University Press, Cambridge 2007, ISBN 9780521434911, S. 278ff.
• Dirk Henning: Periclitans res Publica: Kaisertum und Eliten in der Krise des Weströmischen Reiches 454/5-493 n. Chr. Stuttgart 1999, ISBN 3-515-07485-6.
• Arnold Hugh Martin Jones: The constitutional position of Odoacer and Theoderic. In: Journal of Roman Studies 52, 1962, S. 126–130.
• Edward A. Thompson: Romans and Barbarians. The decline of the Western Empire. Madison 1982, ISBN 0-299-08704-2.
• László Várady: Epochenwechsel um 476. Odoaker, Theoderich der Große und die Umwandlungen. Budapest/Bonn 1984, ISBN 3774921075.
• Herwig Wolfram: Gotische Studien. Volk und Herrschaft im Frühen Mittelalter. C. H. Beck, München 2005.
• Herwig Wolfram: Odowakar. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Band 21, S. 573–575.

Вижте също

• Odoacer