Сефарадски евреи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
Xqbot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: nds:Sephardim
Ред 56: Ред 56:
[[lmo:Sefardita]]
[[lmo:Sefardita]]
[[ms:Orang Yahudi Sephardi]]
[[ms:Orang Yahudi Sephardi]]
[[nds:Sephardim]]
[[nl:Sefardische Joden]]
[[nl:Sefardische Joden]]
[[nn:Sefardím]]
[[nn:Sefardím]]

Версия от 22:00, 11 юни 2011

Терминът сефарад е употребен в Библията и обозначава Иберийския полуостров. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. Тъй като след 1492 г. евреите са прогонени от Испания, а няколко години по-късно и от Португалия, сефарадския юдаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал след изгонването им от Иберийския полуостров, а по времето на Великите географски открития и в Новия свят. Онези от сефарадите които приемат християнството по времето на реконкистата, за да запазят имуществото си, общественото си положение или някакви привилегии стават известни като марани. Под страх от аутодафе след инквизиционен процес, те нямат правото да се конвертират обратно, т.е. да се връщат към старата си религия - юдаизма.

По принцип се приема, че тези евреи са наследници на древните финикийски общностиУгарит, Берит, Бибъл, Сидон, Тир, вкл. най-изявената - картагенската), които по времето на зугота и Хасмонеите приели юдаизма за своя религия, изоставяйки старата си вяра във Ваал, Молох и т.н. Още от времето на Картаген, този град-държава притежавал големи колонии и владения на Пиренейския полуостров където основно по времето на ислямските завоевания се установил центърът на тази общност - в Ал-Андалус и в частност в Гранада. [източник?]

Макар и прогонени от Испания сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като джудезмо. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия. Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на ашкеназите. Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си. Сефарадите, приети сравнително добре в рамките на Османската империя попадат в един свят, доминиран предимно от исляма. Изолацията от Европа на този свят се отразява и на развитието на сефарадските общности. Лидери на световното еврейство стават ашкеназите-евреи, населяващи Централна и Източна Европа.

Появата на модерния ционизъм не засилва автоматично интереса към сефарадите. Докато европейските евреи разбират ционизма като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като творение на Провидението. Водени от идеализма си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в Израел. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали. Икономическата и социална пропаст, която разделя ашкенази и сефаради, засяга практически всички области: работа, заплати, жилищно настаняване, образование и култура. Социалните неудачи и дискриминацията на сефарадите водят и до по-високата престъпност и наркомания сред тях. Около 85% от престъпността в Израел е сефарадска.

В по-големите градове по света където са съсредоточени големи еврейски общности има по двама главни равини - по един за всяка от двете големи еврейски общности които са устояли на асимилационния натиск през вековете.

Виж още


Шаблон:Юдаизъм-мъниче