Воден кладенец: Разлика между версии
м r2.6.4) (Робот Добавяне: jv:Sumur |
м Робот Добавяне: sh:Bunar |
||
Ред 74: | Ред 74: | ||
[[ru:Колодец]] |
[[ru:Колодец]] |
||
[[scn:Puzzu]] |
[[scn:Puzzu]] |
||
[[sh:Bunar]] |
|||
[[sk:Studňa]] |
[[sk:Studňa]] |
||
[[sl:Vodnjak]] |
[[sl:Vodnjak]] |
Версия от 08:20, 16 юни 2011
- Тази статия е за водоизточника. За други значения вижте Кладенец (пояснение).
Кла̀денецът (също гера̀н или буна̀р) е съоръжение, изградено с цел черпене на подземни води за питейни нужди или напояване. Кладенците могат значително да се различават по своята дълбочина, количество и качество на водата. Кладенчовата вода обикновено съдържа повече минерали, отколкото речната и изисква пречистване или преваряване преди да може да се използва за консумация.
За изтегляне на водата до повърхността на земята може да се използва електрическа или механична помпа, или както в миналото — с впрегатни животни или на ръка с ведро, окачено на верига, спускано и изкачвано чрез макара или лост.
Видове кладенци
В зависимост от размера на отвора и необходимата техника на изграждането им, кладенците могат да бъдат:
- шахтови — при повече от 80—100 см в диаметър — провеждат се изкопни работи, изкопът е укрепен със зидария или с бетонни пръстени.
- сондажни (тръбни) — при 10—40 см в диаметър — под земната повърхност е прокаран сондаж и са спуснати метални, PVC, етернитови или друг вид тръби.
- набивни — изградени чрез набиване в земята на тръба с малък диаметър.[1]
Правна рамка
Според българския Закон за водите, за изграждането на кладенец за индивидуално ползване на подземни води не е необходимо разрешително, а само регистрация на кладенеца, и ползването на вода до 10 куб.м. на денонощие от регистрираните кладенци е безплатно. Не се изисква монтаж на водомер и не се заплащат държавни такси или данъци.