Васко Нунес де Балбоа

Вижте пояснителната страница за други личности с името Балбоа.

---

Васко Нунес де Балбоа
испански мореплавател
Роден	около 1475 Херес де лос Кабалерос, Испания
Починал	12 януари 1519 Дариен (провинция), Панама
Религия	Католическа църква
Семейство
Подпис
Васко Нунес де Балбоа в Общомедия

Пътят на Васко Нунес де Балбоа през Панамския провлак

Васко Нунес де Балбоа (Шаблон:Lang-es) (1475, Херес де лос Кабалерос - 12 януари 1519, Дариен (провинция), Панама) испански мореплавател и конкистадор.

През 1501 г. участва в експедицията на Родриго де Бастидас по северозападното крайбрежие на Южна Америка, след което се връща на Испаньола и, спасявайки се от кредиторите си и горозящия го затвор, тайно се качва на кораб и заминава за новата колония – Панама.

По време на пребиваване си в днешните територии на Колумбия и Панама испанците научават от индианците, че недалеч зад плнините се намира голямо море. Научавайки за това през 1511 Балбоа, който има на разположение около 300 моряци и войници, започва завоюването на вътрешните райони на Западна Колумбия и Източна Панама, въпреки че му е ясно, че с тези малки сили не ще може да справи с местните индиански племена. Затова той се възползва от враждата между отделните местни племена и започва да сключва съюзи с едни, за да побеждава други. Съюзниците снабдяват войниците му с хранителни припаси и обработват земите на испанците. Вражеските селища се разоряват от конкистадорите, а пленниците се продават в робство. Един от племенните вождове, изумен от жадността, с която конкистадорите се нахвърлят на златни предмети, докладва на Балбоа, че на няколко дни път от залива Дариен има гъстонаселена страна, където има много злато, но за нейното покоряване са нужни големи сили. Освен това той добавя, че там от планинските върхове се вижда друго море, по което плават кораби, по размери не отстъпвайки от испанските кораби.

За похода към Южното море Балбоа се решава едва след две години, когато от Испаньола идва вестта, че той е издирван за метеж срещу испанските власти в Колумбия. Начело на отряд от 190 испанци и 600 индианци-носачи на 1 септември 1513 г. се отправя от северното крайбрежие на Панама на юг в планините. След изнурителен 25-дневен преход през Панамския провлак (ширина 48 км), преодолявайки девствени гори на 25 септември Балбоа вижда от високия проход на юг огромно водно пространство. На 29 септември достига до това море и открива залива Сан Мигел (8°20′ с. ш. 78°20′ з. д.8.333333° с. ш. 78.333333° з. д.8.333333, -78.333333, от Панамския залив), като по този начин става първият европеец, който достига до Тихия океан, като го нарича "Южно море". Балбоа навлиза ритуално с развятото кастилско знаме във водите на морето и го обявява за испанско владение.

След като се завръща на брега на Карибско море, Балбоа изпраща в Испания донесение за великото си откритие, като прилага и голямо количесто злато и двеста прекрасни бисера и правителството, зарадвано от прекрасните подаръци му прощава греховете.

По-нататъшната съдба на Балбоа е трагична. Скоро след епохалното си откритие той започва открито да враждува с новоназначения управител на Панама Педро Ариас де Авиля. При пристигането си Авила прочита на Балбоа кралските грамоти, които предписват милостиво обръщение към откривателя на "Южното море", но започва тайно следствие срещу него. През 1515 Балбоа получава ново, по-високо назначение от краля и Авила започва да гледа на него като опасен съперник. За да спечели време Авила предлага на Балбоа дъщеря си за съпруга и същевременно му предоставя отряд конкистадори и правото да построи кораби на брега на Панамския залив, с които да плава на юг към нови богати земи. Малко след това Авила обявява, че Балбоа на своя отговорност замисля експедиция и по този начин заангажира войници и работници в колонията. По заповед на Авила отряд под командата на Франсиско Писаро през 1517 арестува Балбоа за измяна и неподчинение и на 15 януари 1519 г. е обезглавен в селището Акеле.

Неговото име носят по едно селище в Панама и Колумбия и връх в Панама.

Източници

• Хроника Перу. Часть Первая. — Киев, 2008 (пер. А. Скромницкий)
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965 г., стр. 127-129. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/