Просо: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: dv, sk, tg, be, av, kn, sr, tr, cv, ro, be-x-old, sl, cs, rw, te, sh, scn, hr, pnb, hsb
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: pt:Panicum
Ред 50: Ред 50:
[[no:Hirse]]
[[no:Hirse]]
[[pnb:کنگنی]]
[[pnb:کنگنی]]
[[pt:Panicum]]
[[ro:Mei]]
[[ro:Mei]]
[[ru:Пшено]]
[[ru:Пшено]]

Версия от 10:05, 30 юни 2011

Просото се отглежда заради зърното, а предназначението на тази суровина в различните части на земното кълбо е твърде различно. Просо се наричат няколко биологични вида, които не са обединени в таксономична група, но повечето влизат в подсемейство Panicoideae на семейство Poaceae.

У нас зърното от просо се използва предимно за храна на продуктивни и декоративни птици, и е традиционната суровина за варене на боза. Сламата от просо има висока хранителна стойност и се доближава до ливадното сено.

В тропичните страни просото е основна култура и там, освен за фуражи, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия за храна на хората. По разпределение в света, просото заема 5-то място след пшеницата, ориза, царевицата и ечемика, като се засява на почти 700 млн. дка. От тях 200 млн. дка е площта на просото в Индия. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).

У нас от дълго време просото се явява като алтернативна култура и известно увеличаване на площта става при „отварянето“ на пазар за износ на продукцията. Предполага се, че площта не надвишава 10 хил. дка, поради което просото заема едно от последните места сред зърнено-житните култури. Отглеждането на културата е съсредоточено в Тракийската низина.

Виж допълнително

Виж също така