Квестор (Древен Рим)

Част от серията статии за
Древен Рим
Периоди
Седемте царе на Рим (753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.) Римска република (508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.) Римска империя (27 пр.н.е. – 476/1453) Принципат (Западна империя) Доминат (Източна империя)
Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конница Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викариус Vigintisexviri Ликтор Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии Римско право Римско гражданство Imperium

Квестор (от лат. quaestor, от quaerere — букв. "разследва") е избираема длъжност по време на Римската република, в чиито задължения влиза контрола над хазната и финансовите дела на държавата, армията и офицерите. Длъжността може да бъде датирана от времето на царете на Рим. Първоначално квесторите били двама, но от 421 пр.н.е. станали 4, защото към тази длъжност започнали да се допускат и плебеи. След 267 пр.н.е. станали 10, а през 82 пр.н.е. броят им достигнал 20. При Цезар поради свойственото за неговия период на управление разширяване на бюрокрацията, броят на квесторите нарастнал до 40. От този брой, тези, които оставали в града, за надзираване на хазната и архива, били quaestores urbani (aerarii), други били прикачени към военачалниците за водене на финансовите дела на армията, трети със същата задача били пратени в провинциите при проконсулите и пропреторите, а четвърти наблюдавали приморските градове и някои други места за митническите постъпления и други държавни задачи. Един такъв квестор имали в Галия, друг в Остия (quaestor Ostiensis), които следяли за снабдяването със зърно («res frumentaria»).

По време на реформите на Сула през 81 пр.н.е., минималната възраст, за да може един патриций да бъде избран за квестор била установена 28 г., а за плебеи - 30. Освен това избрания за квестор получавал автоматично място в Сената.