Ригас Велестинлис: Разлика между версии

Ригас Велестинлис
Ρήγας Βελεστινλής
	Ригас Велестинлис Ρήγας Βελεστινλής
гръцки революционер
Роден	1757 Велестино, днес Гърция
Починал	13 юни 1798 Белград, днес Сърбия
Семейство
Подпис
	Ригас Велестинлис в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:53, 2 юли 2011

Тази статия е за революционера. За кръстената на него административна единица вижте Ригас Фереос (дем).

Ригас Велестинлис или Ригас Фереос, известен и като Константинос Ригас (на гръцки: Ρήγας Βελεστινλής или Ρήγας Φεραίος или Κωνσταντίνος Ρήγας) е гръцки революционер, поет и национален герой от армънски произход, един от първите представители на Гръцкото Просвещение и идеен предтеча на Филики Етерия.

Биография

Ригас е роден в богато влашко^[1] семейство под името Константин Риза^[2] в малкото тесалийско градче Велестино, разположено на мястото на античния град Фере, на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от с. Периволи^[3]^[4] в Пинд. Учи в родния си град, а след това в Загора и в Амбелакия, след което преподава в с. Кисос. На 20 год. убива турски първенец и бяга в градчето Литохоро в подножието на Олимп, където става клефт в четата на чичо си Спирос Зирас.

В Цариград, Молдова и Влашко

Около 1774 г. Ригас заминава за Света гора, където е подпомогнат от монаси във Ватопед, а оттам - за Цариград, където става секретар на фанариота Александрос Ипсилантис. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на Молдова през 1786 г., Ригас заминава с него за Яш, но след конфликт с Ипсилантис заминава за Букурещ, учи и впоследствие става секретар на влашкия княз Николас Маврогенис. При избухването на Руско-турската война през 1787 г. става инспектор на османските войски в Крайова. Там се запознава и сприятелява с османския офицер Осман Пазвантоглу, бъдещия бунтовен паша на Видин, на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.

След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става драгоман на френския консул. По оноова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „Марсилезата“ - химна на Френската революция. Той е силно повлиян от идеите на европейското Просвещение и на Френската революция и смята, че е дошло време за национално самоопределение и на православното население на Балканите. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.

Във Виена

Файл:Rigas map.jpg

Корица на Великата карта на Ригас

Около 1793 г. Ригас заминава за Виена, столицата на Австрийската империя, където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от Сятища братя Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „Ефимерис“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише памфлети въз основа на основните документи на Френската революция като „Декларацията за правата на човека и гражданина“ и „Нова политическа конституция на жителите на Румелия, Анатолия, Егейските острови и княжествата Молдова и Влашко“.

Опитва се да стимулира развитието на балканския национализъм и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.

Смърт

Ригас се свързва с Наполеон, по това време командващ френската революционна армия в Италия. Изпраща му кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на Аполон, и тръгва към Италия, за да се срещне с него във Венеция.

Предаден от гръцкия търговец Димитриос Икономос Козанитис на 1 декември 1797 г., Ригас е арестуван от австрийските власти в Триест, книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста му той се опитва да се самоубие. Във Виена е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със 7 негови другари - Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, Теохарис Турундзиас, Йоанис и Панайотис Емануил, е предаден на османския каймакам на Белград, където са затворени и мъчени.

От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 г. той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в Дунава. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“

Влияние

Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват българския революционер Георги Раковски.

Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на Атинския университет. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (ул. „Риге од Фере“).

Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 год. робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).

Бележки

↑ Djuvara, p.358; Greece, history of, (2006), в Encyclopædia Britannica, 2006.
↑ Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34
↑ Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12
↑ Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17

Шаблон:Link FA

[1] Djuvara, p.358; Greece, history of, (2006), в Encyclopædia Britannica, 2006.

[2] Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34

[3] Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12

[4] Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 ==Биография==
-Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от село [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]]<ref>Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12</ref><ref>Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17 </ref> в [[Пинд]]. Учи в родния си град, а след това в [[Загора (Пилио)|Загора]] и в [[Амбелакия]], след което преподава в село [[Кисос]]. На 20 години убива един турски първенец и бяга в градчето [[Литохоро]] в подножието на [[Олимп]], където става [[клефти|клефт]] в четата на чичо си Спирос Зирас.
+Ригас е роден в богато [[аромъни|влашко]]<ref>Djuvara, p.358; ''Greece, history of'', (2006), в ''Encyclopædia Britannica'', 2006.</ref> семейство под името '''Константин Риза'''<ref>Даскалов, Георги, Армъните в Гърция, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2005, стр. 34</ref> в малкото [[Тесалия|тесалийско]] градче [[Велестино]], разположено на мястото на античния град [[Фере (Тесалия)|Фере]], на което той дължи и прякора си. Семейството му произхожда от с. [[Периволи (дем Гревена)|Периволи]]<ref>Папаначе, Константин, Рефлексии врз историската и политичката судбина на ароманците, Скопје, 2001, стр. 12</ref><ref>Ѓицеа, Јори, От минатото на ароманците. Јуначки дела и ликови на арматоли, Скопје, 2002, стр.16-17 </ref> в [[Пинд]]. Учи в родния си град, а след това в [[Загора (Пилио)|Загора]] и в [[Амбелакия]], след което преподава в с. [[Кисос]]. На 20 год. убива турски първенец и бяга в градчето [[Литохоро]] в подножието на [[Олимп]], където става [[клефти|клефт]] в четата на чичо си Спирос Зирас.
 ===В Цариград, Молдова и Влашко===
-Около [[1774]] година Ригас заминава за [[Света Гора]], където е подпомогнат от монаси във [[Ватопед]], а оттам - за [[Цариград]], където става секретар на фанариота [[Алексадрос Ипсилантис (1725-1805)|Александрос Ипсилантис]]. В Цариград Ригас учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на [[Молдова]] през [[1786]] година Ригас заминава с него за [[Яш]], но след конфликт с Ипсилантис заминава за Букурещ, учи и впоследствие става секретар на [[Влашко|влашкия]] княз [[Николас Маврогенис]]. При избухването на [[Руско-турска война (1787-1792)|Руско-турската война]] в 1787 година Ригас става инспектор на османските войски в [[Крайова]]. В Крайова Ригас се запознава и сприятелява с османския офицер [[Осман Пазвантоглу]], бъдещия бунтовен паша на [[Видин]], на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.
+Около 1774 г. Ригас заминава за [[Света гора]], където е подпомогнат от монаси във [[Ватопед]], а оттам - за [[Цариград]], където става секретар на фанариота [[Алексадрос Ипсилантис (1725-1805)|Александрос Ипсилантис]]. Там учи френски и немски. Когато Ипсилантис е назначен за княз на [[Молдова]] през [[1786]] г., Ригас заминава с него за [[Яш]], но след конфликт с Ипсилантис заминава за [[Букурещ]], учи и впоследствие става секретар на [[Влашко|влашкия]] княз [[Николас Маврогенис]]. При избухването на [[Руско-турска война (1787-1792)|Руско-турската война]] през 1787 г. става инспектор на османските войски в [[Крайова]]. Там се запознава и сприятелява с османския офицер [[Осман Пазвантоглу]], бъдещия бунтовен паша на [[Видин]], на когото Ригас спасява живота от гнева на Маврогенис.
-След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за виновен за османското поражене и обезглавен Ригас се връща в Букурещ и става [[драгоманин]] на [[Франция|френския]] [[консул]]. По това време Ригас пише прочутата гръцка версия на [[Марсилеза]]та, химнът на [[Френска революция|Френската революция]]. Ригас е силно повлиян от идеите на европейското [[Просвещение]] и на Френската революция и смята, че е дошло време за [[национално самоопределение]] и на [[православие|православното]] население на [[Балкани]]те. Ригас започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.
+След като неговият патрон Маврогенис е обвинен за османското поражене и обезглавен, Ригас се връща в Букурещ и става [[драгоман]] на [[Франция|френския]] [[консул]]. По оноова време Ригас пише прочутата гръцка версия на „[[Марсилеза]]та“ - [[химн]]а на [[Френската революция]]. Той е силно повлиян от идеите на европейското [[Просвещение]] и на Френската революция и смята, че е дошло време за [[национално самоопределение]] и на [[православие|православното]] население на [[Балкани]]те. Започва да установява контакти с църковни и емигрантски дейци за евентуално въстание на полуострова.
 ===Във Виена===
 [[Картинка:Rigas map.jpg|мини|дясно|Корица на Великата карта на Ригас]]
-Около [[1793]] Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Австрия|Австрийската империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена Ригас се свързва с македонците от [[Сятища]] братя Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис]]“. Ригас изработва  публикува своята прочута Велика карта - карта на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите, пише памфлети, базирани на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия]], [[Анатолия]], Егейските острови и княжествата Молдова и Влашко“. Ригас се опитва да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Той превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 година. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната дейност на Ригас са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че Ригас не е успял за създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.
+Около 1793 г. Ригас заминава за [[Виена]], столицата на [[Австрия|Австрийската империя]], където живее голяма гръцка колония. Във Виена се свързва с македонците от [[Сятища]] братя Пулиу и в тяхната печатница започва да печата вестник „[[Ефимерис]]“. Изработва и публикува своята прочута Велика карта (на бъдещата Гръцка република, обхващаща православните земи на Балканите), пише [[памфлет]]и въз основа на основните документи на Френската революция като „[[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]]“ и „Нова политическа конституция на жителите на [[Румелия]], [[Анатолия]], [[Егейските острови]] и княжествата [[Молдова]] и Влашко“.
+Опитва се да стимулира развитието на балканския [[национализъм]] и да предзвка общо въстание срещу османското владичество. Превежда много западни творби на гръцки и пише стихотворения, издадени посмъртно в Яш през 1814 г. Последните творби на Ригас са „Революционен манифест“ и „Прокламация“, отпечатани в голям тираж. Сведенията за революционната му дейност са оскъдни - предимно от документите от разпитите му в австрйската полиция. Смята се, че не е успял да създаде единна революционна организация и дейността му е била ограничена до индивидуални контакти.
 ===Смърт===
 [[Image:Nbs rof.jpg|thumb|right|250px|Мемориална плоча на [[Небойшина кула|Небойшината кула]] в Белград, в която Ригас е удушен]]
-Ригас се свързва с Наполеон, по това време командващ френската революционна армия в Италия. Ригас изпраща на Наполеон кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на [[Аполон]] и тръгва към Италия, за да се срещне с него във Венеция. Предаден от гръцкия търговец [[Димитриос Икономос Козанитис]] на 1 декември [[1797]] година Ригас е арестуван от австрийските власти в [[Триест]], книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста си Ригас се опитва да се самоубие. Във Виена Ригас е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със седем негови другари - Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, Теохарис Турундзиас, [[Братя Емануил|Йоанис и Панайотис Емануил]] - е предаден на османския каймакам на [[Белград]], където Ригас са затворени и мъчени.
+Ригас се свързва с [[Наполеон]], по това време командващ [[Франция|френската]] революционна армия в [[Италия]]. Изпраща му кутийка за тютюн, направена от лаврово дърво от храма на [[Аполон]], и тръгва към Италия, за да се срещне с него във [[Венеция]].
+Предаден от гръцкия търговец [[Димитриос Икономос Козанитис]] на 1 декември [[1797]] г., Ригас е арестуван от австрийските власти в [[Триест]], книжата му са конфискувани и той е отведен във Виена. При ареста му той се опитва да се самоубие. Във Виена е разпитван и по споразумението между Австрия и Османската империя заедно със 7 негови другари - Евстратиос Аргенитис, Димитриос Николидис, Андониос Корониос, Йоанис Карадзас, Теохарис Турундзиас, [[Братя Емануил|Йоанис и Панайотис Емануил]], е предаден на османския каймакам на [[Белград]], където са затворени и мъчени.
-От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 година той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в Дунава. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“
+От Белград Ригас е трябвало да бъде изпратен в Цариград на съд, но за да не бъдат спасени от приятеля му Осман Пазвантоглу по пътя, на 14 юни 1798 г. той и спътниците му са удушени и телата му са изхвърлени в [[Дунав]]а. Последните думи на Ригас са: „Посях добро семе. Идва часът, когато страната ми ще ожъне славните му плодове.“
 ==Влияние==
+Ригас оказва силно влияние върху гръцкото (Филики Етерия) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват българския революционер [[Георги Раковски]].
+Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на [[Атински университет|Атинския университет]]. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (ул. „Риге од Фере“).
-Ригас оказва силно влияние върху гръцкото ([[Филики Етерия]]) и въобще върху балканското Просвещение и върху местните национално-освободителни движения. Идеите му силно повлияват [[Георги Раковски]]. Днес в Гърция Ригас е смятан за национален герой. Негова статуя се издига пред входа на [[Атински университет|Атинския университет]]. Статуя на Ригас има в Белград на улицата, която носи неговото име (Улица Риге од Фере). Ригас е известен с репликата си „По-добре един час свободен живот, отколкото четиридесет години робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).
+Ригас е известен с репликата си „По-добре 1 час свободен живот, отколкото 40 год. робство и затвор“ („Καλλιώναι μίας ώρας ελεύθερη ζωή παρά σαράντα χρόνια σκλαβιά και φυλακή“).
 ==Бележки==
 <references/>
+{{СОРТКАТ:Велестинлис, Ригас}}
 [[Категория:Гръцки поети]]
 [[Категория:Гръцки революционери]]
@@ Ред 45: / Ред 52: @@
 [[Категория:Гъркомани]]
 [[Категория:Хора от дем Ригас Фереос]]
+[[Категория:Драгомани]]
 {{Link FA|fr}}