Потискане (психология): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
При '''потискането''' се избягват преднамерено определени мисли (Wegner, 1989), това е асоциирано с [[Обсесивно-компулсивно разстройство|обсесивно-компулсивното разстройство]], при което страдащият от обсесивни мисли ще се опита многократно, но обикновено неуспешно, да предотврати или "неутрализира" натрапчивите стресиращи мисли, центрирани около една или повече обсесии.
При '''потискането''' [[човек]] избягва стресиращи мисли, като не мисли за тях. Тъй като е трудно да не се мисли, потискането обикновено включва [[мислене]] за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли - факт, който кара някои автори да наричат това ''избягващо мислене'' или ''отклоняване на вниманието''.

Потискането обикновено включва [[мислене]] за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли - факт, който кара някои автори да наричат това ''избягващо мислене'' или ''отклоняване на вниманието''.


Потискането на мисли се различава от концепцията на Фройд за [[изтласкване]]то, което е по-скоро несъзнаван и автоматичен процес, с по-малко емпирична подкрепа (Айнсенк, 1985; Холмс, 1990).
Потискането на мисли се различава от концепцията на Фройд за [[изтласкване]]то, което е по-скоро несъзнаван и автоматичен процес, с по-малко емпирична подкрепа (Айнсенк, 1985; Холмс, 1990).


Потискането на мисли се различава от [[изтласкване]]то по това, че при потискането предизвикващата [[стрес]] мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в [[Несъзнателно|подсъзнателното]], както е в случая с изтласкването. Важно е да се отбележи, че за разлика от повечето други [[защитни механизми]] в някои случаи хората [[Съзнание|съзнателно]] ще инциират потискане, тоест човекът съзнателно ще си каже: "Това много ме разстройва и аз просто повече няма да мисля за него", и след това ще мисли или ще прави други неща, за да се разсее. Ако това се прави многократно, реакцията на избягване може да стане навик и да се използва несъзнателно. Съществуват много доказателства, че хората наистина използват потискането и че то е ефективно за редуциране на стреса.
Потискането на мисли се различава от [[изтласкване]]то по това, че при потискането предизвикващата [[стрес]] мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в [[Несъзнателно|подсъзнателното]], както става при изтласкването. Самото изтласкване за разлика от потискането на мисли е автоматичен [[защитен механизъм]]. Според някои автори обаче, многократното потискане на мисли може да направи процеса несъзнаван и автоматичен и да го превърне в един вид защитен механизъм, като според тях съществуват много доказателства, че хората наистина използват потискането и че то е ефективно за редуциране на стреса.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 15:35, 7 юли 2011

При потискането се избягват преднамерено определени мисли (Wegner, 1989), това е асоциирано с обсесивно-компулсивното разстройство, при което страдащият от обсесивни мисли ще се опита многократно, но обикновено неуспешно, да предотврати или "неутрализира" натрапчивите стресиращи мисли, центрирани около една или повече обсесии.

Потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли - факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието.

Потискането на мисли се различава от концепцията на Фройд за изтласкването, което е по-скоро несъзнаван и автоматичен процес, с по-малко емпирична подкрепа (Айнсенк, 1985; Холмс, 1990).

Потискането на мисли се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в подсъзнателното, както става при изтласкването. Самото изтласкване за разлика от потискането на мисли е автоматичен защитен механизъм. Според някои автори обаче, многократното потискане на мисли може да направи процеса несъзнаван и автоматичен и да го превърне в един вид защитен механизъм, като според тях съществуват много доказателства, че хората наистина използват потискането и че то е ефективно за редуциране на стреса.

Източници

  • Айзенк / Eysenck, H.J. (1985). Decline and fall of the Freudian empire. Harmondsworth, UK: Middlesex.
  • Холмс / Holmes, D.S. (1990). The evidence for repression: An examination of sixty years of research. In J.L. Singer (Ed.), Repression and dissociation: Implications for personality theory, psychopathology, and health (pp. 85–102). Chicago: The University of Chicago Press.

Вижте също