Потискане (психология)

При потискането се избягват преднамерено определени мисли (Wegner, 1989), това е асоциирано с обсесивно-компулсивното разстройство, при което страдащият от обсесивни мисли ще се опита многократно, но обикновено неуспешно, да предотврати или "неутрализира" натрапчивите стресиращи мисли, центрирани около една или повече обсесии.

Потискането обикновено включва мислене за други, нестресиращи неща, които могат да заменят стресиращите мисли - факт, който кара някои автори да наричат това избягващо мислене или отклоняване на вниманието.

Потискането на мисли се различава от концепцията на Фройд за изтласкването, което е по-скоро несъзнаван и автоматичен процес, с по-малко емпирична подкрепа (Айнсенк, 1985; Холмс, 1990).

Потискането на мисли се различава от изтласкването по това, че при потискането предизвикващата стрес мисъл е налична, но се игнорира и се блокира от други мисли, а не е напълно отпратена в подсъзнателното, както става при изтласкването. Самото изтласкване за разлика от потискането на мисли е автоматичен защитен механизъм. Според някои автори обаче, многократното потискане на мисли може да направи процеса несъзнаван и автоматичен и да го превърне в един вид защитен механизъм, като според тях съществуват много доказателства, че хората наистина използват потискането и че то е ефективно за редуциране на стреса.

Източници

• Айзенк / Eysenck, H.J. (1985). Decline and fall of the Freudian empire. Harmondsworth, UK: Middlesex.
• Холмс / Holmes, D.S. (1990). The evidence for repression: An examination of sixty years of research. In J.L. Singer (Ed.), Repression and dissociation: Implications for personality theory, psychopathology, and health (pp. 85–102). Chicago: The University of Chicago Press.
• Вегнер / Wegner, D.M. (1989). White bears and other unwanted thoughts: Suppression, obsession, and the psychology of mentalcontrol. London: The Guilford Press.

Вижте също

• Регресия

• Портал „Психология“