Обратна сила на закон: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
редакция без резюме
м (Робот Добавяне: fr:Rétroactivité en droit français)
мРедакция без резюме
Под '''обратна сила на закон''' или '''закон „пост фактум“''' ({{lang-la|ex post facto}} - нещо направено след това ) се разбира закон[[нормативен акт]], който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на [[правна сигурност|правната сигурност]].
 
== В гражданското право ==
В областта на [[наказателно право|наказателното право]] обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.)
Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Обратна сила на подзаконов нормативен акт, издаден по прилагането на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
 
== В административното право ==
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактически забранява въвеждането на закони „пост фактум“.
Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.
 
 
== В наказателното право ==
В [[пеналистика]]та [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]] и [[Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи|ЕКЗПЧОС]] изключват обратното действие на наказателния закон. Изключено е да се криминализират деяния, които не са били обявени за [[Престъпление|престъпления]] по време на извършването им.
 
В областта на [[наказателно право|наказателното право]] обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българското (чл. 2 от НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.), но това е [[теория на правото|теоретично]] спорно.
 
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактическикатегорично забранява въвеждането на наказателни закони „пост фактум“.
 
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.
26 986

редакции

Навигация