Питкерн: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: be-x-old:Астравы Піткейрна
Ред 59: Ред 59:


== Климат ==
== Климат ==
Климатът е субтропичен (топъл и влажен), но на острова няма реки и жителите трябва да се запасяват с дъждовна вода.
Климатът е субтропичен (топъл и влажен), но на острова няма реки и жителите трябва да се запасяват с дъждовна вода,100%celsius.


== Природа ==
== Природа ==

Версия от 15:17, 10 юли 2011

Острови Питкерн
Знаме на островите Питкерн Герб на островите Питкерн
Местоположение
Официален език английски,Питкерн
Столица Адамстаун
Най-голям град Адамстаун
Кралица Елизабет II
Генерал-губернатор Джордж Фъргюсън
Площ 5 km²
Население 48
Валута новозеландски долар
Internet TLD .pn
Телефонен код +64

Островите Питкерн (на английски Pitcairn Islands, изговаря се Питкеърн) са британска задморска територия. Разположени са в центъра на южната част на Тихия океан, приблизително по средата между континентите Австралия и Южна Америка. Най-близките съседи са островите Туамоту и Гамбие (Френска Полинезия) и чилийския остров Пасха. Питкерн е първата британска колония в Тихия океан. Състои се от 4 острова, от които само Питкерн (4,5 кв. км.) е с вулканичен произход, отвесни скали и населен, а останалите три острова са ниски и ненаселени.

Питкерн е също така известен като най-малко населената държава в света.

История

Открит през 1767 г. от англичанина Филип Картрет и след това забравен. Той бил наречен на моряка, който пръв забелязал острова в далечината. Питкерн е най-малкото владение в света (по население) и е свързано с познатото на всички наименование на кокосовия сладкиш "Баунти". Така се е наричал всъщност корабът, който в края на XVIII век е довел първите заселници на остров Питкерн. Но това посещение не е било нито планирано, нито доброволно. Просто това са били хора, които са търсили място да се скрият от дългата ръка на английското правосъдие, понеже по тогавашните закони са подлежали на най-тежко наказание.

Всъщност островът става известен от многобройни книги и пиеси и най-вече от пет филмови екранизации, посветени на бунта на кораба "Баунти". Най-известни от тях са филма от 1962 г. с легендата Марлон Брандо, превъплътил се прекрасно в ролята на заместник-капитана Флечър Крисчън и филма от 1984 г. с Антъни Хопкинс в ролята капитана Блай и Мел Гибсън в ролята на Флечър Крисчън. А ето и самата история.

Британският военен кораб "Баунти" ( "Щедрост" ) под ръководството на капитан Уйлям Блай напуска Англия и след трудно пътуване покрай нос Хорн (Южна Америка) в края на 1788 г. достига бреговете на остров Таити (Френска Полинезия) в Тихия океан. Задачата е да се натоварят калеми от така нареченото "хлебно дърво" и да се превозят до Карибските острови, където да бъдат засадени, с надежда да се прихванат и отглеждат успешно. Екипажът се справя с тази задача за няколко месеца... но в това време вкусва прелестите на местния климат, на свободното поведение и леките нрави на младите таитянки. Моряците стават все по-небрежни при изпълнението на задълженията си. Блай се отнася грубо и дори садистично към тях и налага сурови наказания, най-често бичуване. Недоволството сред моряците нараства. И когато през април 1789 г. "Баунти" напуска Таити, част от моряците под водачеството на помощник-капитана Флечър Крисчън се вдигат на бунт, свалят Блай и верните му привърженици в лодка, оставят ги на произвола на вълните, а корабът с останалите метежници се връща в Таити. Но все пак кап. Блай и неговите хора успяват да се доберат до Англия, което означава, че за бунта вече се знае, че наказателната експедиция няма да закъснее и че всички ги очаква бесилката. Затова "Баунти" предвождан от Флечър Крисчън с още осем бунтовника, шест мъже-таитяни, дванайсет жени-таитянки и едно момиченце тръгват да търсят убежище и през януари 1790 г. го намират на труднодостъпния, ненаселен, но плодороден остров Питкерн.

Бунтовниците свалят Блай и екипажа му в лодка и ги оставят на произвола на вълните, 29 Април 1789

В началото на 1790 г. те влизат в малкия залив, наречен после Баунти Бей, изгарят кораба и така се изолират от света. Но в райския кът нещата не потръгват. Скоро възникват конфликти между белите мъже. А пък мъжете-таитяни роптаят, защото са ощетени при разпределянето на парцелите земя и жените (на шестимата таитяни се падат само три жени, докато на всеки от белите се пада по една жена). Недоволството им достига върха си, когато умира една от жените на белите и една от жените на таитяните му е дадена като "заместител". Кризата прераства в кървав сблъсък и в края на септември 1793 г. петима от бунтовниците, в това число и Фпечър Крисчън, са жестоко убити. Но скоро останалите живи моряци и вдовиците отговарят на удара и всички мъже-таитяни са избити. По-късно двама от бунтовниците се пропиват. Единият пада в морето и се удавя, другият озверява, когато жена му умира и е убит от последните двама бели. Питкерн е преоткрит съвсем случайно чак през февруари 1808 г. от Мейхю Фолджър - капитан на американския китобоен кораб "Топаз", когато е останал жив само един от моряците, Джон Адамс. Заедно с него на острова живеят още тридесетина души, потомци на английските моряци и на таитянките, които били в свободно и неконтролирано съжителство помежду си и рядко се знаело кой е бащата на новороденото дете. И до ден днешен в това затворено общество всички са роднини, женят се помежду си и са толкова привъзани към своя остров, че не желаят да го напуснат окончателно. През 1957 г. на южния край на острова са открити останки от британския кораб "Баунти".

Изключително трудно достъпен остров Хендерсън (30 кв.км) се намира на 168 км. североизточно от Питкерн и е около 8 пъти по-голям от него. Той е образуван от подводни вулкани. На него има множество птичи колонии и съответно той е много богат на гуано (фосфати).

Оено е открит случайно през 1819 г. от кап. Хендерсън. Това е палмов остров и има дължина 3 км. и е широк 1 км. Носи печалното име "Бащата на корабокрушенията". През всичките тези години по неговите брегове са се разбили десетки кораби.

Дюси е бил открит от Едуардс, капитан на британския военен кораб "Пандора" през 1791 г., който безуспешно търси "Баунти", но така и не достига до Питкерн. Намира се на 477 км източно от Питкерн. Това е един истински атол с един голям и три по-малки островчета. Той нарекъл острова в чест на своя шеф лорд Дюси. На острова няма никаква растителност ,но има големи фамилии от най-разнообразни птици.

География

Цялото владение има площ 57 кв.км., от които само 4,5 кв.км се падат на самия остров Питкерн. Той има дължина 3 км и широчина 1,5 км. Бреговата Тихоокеанска ивица е 51 км. Най-високата точка е Пауала Валей Ридж 347 м. Броят на жителите се изменя, достига до 233 души през 1937 г., но понастоящем неговото население е 45 (2006 г.) души и едва ли ще се запази поради емиграцията на младите островитяни. През 1856 г. заради пренаселване на острова около 200 човека са изселени на остров Норфълк. Въпреки това някои от тях се връщат след време.

Население, религия и език

Населението е религиозно и почти изцяло образовано. Всички са протестанти (адвентисти от седмия ден). Официалният език е английски, но хората говорят на местен питкернски диалект, който е смесица от английски и таитянски думи. Проведените през последните години допитвания показват, че жителите не желаят да се присъединят към някоя от независимите островни републики в Тихия океан, а искат да си останат британско владение. Те не плащат данъци, получават ежегодна субсидия от 1,5 милиона долара и сигурността им се гарантира от британските въоръжени сили.

Климат

Климатът е субтропичен (топъл и влажен), но на острова няма реки и жителите трябва да се запасяват с дъждовна вода,100%celsius.

Природа

В миналото на Питкерн е имало много гъсти гори, но постепенно населението ги е заменило с плодови дървета и градини. Сега местните засаждат миро (вид палми) по пустинните склонове. Растат хлебно дърво, банани, праскови, дини, захарна тръстика, картофи, портокали, царевица, таро и зеленчуци. Отглеждат се кози и домашни птици.

Цялата земя е разпределена между домакинствата и се обработва. Има малки находища на цинк, манган, сребро, злато и желязо. Всички имат лодки и често излизат на риболов. Островът е трудно достъпен поради опасните коралови рифове и на него няма пристанище. Корабите спират в морето, а хората и товарите се прехвърлят на брега с лодки. На острова няма и летище. Има само един път - от залива Баунти до Адамстаун. Няма автомобили, населението ползва за транспорт три- и четириколесни АТВ.

Пощенски марки

Основен източник на приходи за Питкерн са красивите юбилейни пощенски марки с различна тематика, които се издават на острова. Всички издадени от 1940 г. насам юбилейни марки могат да се видят в сайта: www.library.puc.edu/pitcairn/philately.shtml.