Дебело черво: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:46, 14 юли 2011

Дебелото черво (intestinum crassum) представлява крайната част от храносмилателния канал при човека, гръбначните и някои от безгръбначните животни. То се простира от илео-цекалната клапа (ileocaecal valve) на Баухин до ануса.

Не всичката храна, която човек изяжда, може да бъде смляна в храносмлателния канал и използвана от организма. Несмляната част не може да бъде всмукана от тънкото черво и попада в дебелото. Нормално у възрастен човек дебелото черво е с дължина 1 - 1,5 метра и е значително по-широко от тънкото, като диаметърът му намалява в дистална посока. В него се всмукват от чревното съдържимо само вода и соли. То започва със "сляп" участък, притежаващ и малък израстък, наречен апендикс - който няма функция при човека. В дебелото черво живеят много безвредни бактерии, предизвикващи гниене на някои хранителни отпадъци, при което се образуват газове. Дебелото черво също извършва перисталтични движения, които осигуряват изхвърлянето на отпадъците от храната през ануса. Около ануса са разположени мускули - сфинктери. В дебелото черво има симбионтни на човешкия организъм бактерии, които могат да синтезират витамин К.

Анатомично устройство

Дебелото черво се разделя на три части: сляпо черво, ободно черво и право черво.

Сляпо черво

Сляпото черво (Шаблон:Lang-la) е началната част на дебелото черво. Представлява сляпо завършваща торба, към която е придаден червеобразният израстък (appendix vermiformis). Започва от илео-цекалната клапа, която представлява вдаване на завършващия край на тънкото черво в стената на дебелото. Вследствие на това се образуват две гънки, наречени устни: горна – labium superius, и долна – labium inferius. Сляпото черво се разполага в дясната халбочна яма (fossa iliaca). Около него залягат гънки на тънкото черво.

Ободно черво

Ободното черво (Шаблон:Lang-la) се разделя на четири части както следва:

Възходящо ободно черво (Шаблон:Lang-la) – започва от сляпото черво на нивото на илео-цекалната клапа, насочва се почти вертикално нагоре и достига долната повърхност на черния дроб, където прави завой (flexura coli dextra), и преминава в напречното ободно черво. Покрито е с перитонеум от три страни, непокрита остава задната му страна.
Напречно ободно черво (Шаблон:Lang-la) – започва от дясната извивка и завършва при слезката, където образува втора извивка – flexura coli sinistra. Дължината му е около 50 - 60 cm. Разполага се почти напречно в дясното подребрие, епигастралната или пъпната област и лявото подребрие. Напречното ободно черво е подвижно, благодарение на наличието на опорак (mesocolon transversum). Чрез него се прикрепва към задната коремна стена. С предната си повърхност напречното ободно черво се допира до черния дроб, жлъчния мехур и стомаха. Долната му повърхност заляга върху примките на тънкото черво, а задната влиза в контакт с дуоденума и задстомашната жлеза.
Низходящо ободно черво (Шаблон:Lang-la) – започва от лявата извивка и завършва на нивото на левия хълбочен гребен, където се продължава в сигмовидното ободно черво.
Сигмовидно ободно черво (Шаблон:Lang-la) - намира се между низходящото и правото черво. Горната му граница е на нивото на хълбочния гребен, а долната може да бъде кръстцовият рид (promontorium), лявата кръстцово-хълбочна става или нивото на трети кръстцов прешлен. Има S-образна форма. Притежава опорак (mesocolon sigmoideum), на който се дължи значителната му подвижност.

По цялото си протежение ободното черво притежава окръглени издувания – хаустри.

Хистологичен строеж на сляпото и ободното черво

Стената на сляпото и ободното черво се състои от:

Лигавица (tunica mucosa) – състои се от цилиндричен епител. Няма чревни власинки и вътрешната повърхност на червото е гладка. Либеркюновите жлези са почти изцяло слузни. Слузният секрет покрива повърхността на лигавицата и облекчава придвижването на фекалиите. Останалите слоеве на лигавицата са lamina propria и muscularis mucosae.
Подлигавичен слой (tela submucosa) – изгражда се от рехава съединителна тъкан. Тук се намират лимфни фоликули, кръвоносни съдове и нервно сплетение.
Мускулна обвивка (tunica muscularis) - състои се от циркулярен и надлъжен слой. Надлъжната мускулатура е групирана в три лентовидни образувания - тении. Едната се нарича свободна – tenia libera. Друга се нарича tenia omentalis, за нея в областта на напречното ободно черво се закрепва голямото було - omentum majus. Третата тения се нарича tenia mesocolica и за нея се закрепва опоракът на напречното ободно черво.
Външен слой - представен е от серозната обвивка (tunica serosa), а за непокритите със серозна ципа части от tunica adventitia.

Право черво

Правото черво (Шаблон:Lang-la) се разполага в малкия таз и перинеума. Неговият ход не е праволинеен, а образува две извивки. Разделя се на две части:

Тазова част (pars pelvina) – разполага се до простатната жлеза. Състои се от сравнително тясна надампуларна част и разширена част - (ampulla recti). Диаметърът на разширената част е 8 - 16 cm, но при патологични състояния може да достигне 30 - 40 cm. Дължината ̀и е 10 - 13 cm.
Анална част (canalis analis) - започва на нивото на простатната жлеза, насочва се надолу и назад, като завършва с анус. Дължината ̀и е 2,5 - 3 cm.

Хистологичен строеж на правото черво

Надампуларната част е изцяло покрита със серозна ципа (перитонеум), а останалите части са покрити от висцералният лист на тазовата фасция. Към предната, покрита със сероза повърхност на правото черво у мъжа залягат тънкочревни примки и пикочният мехур, у жената – тялото и шийката на матката и задният свод на влагалището. Към непокритата със сероза предна повърхност на червото у мъжа залягат част от пикочния мехур, семенните мехурчета и семепроводите, а у жената – задната стена на влагалището.

Строежът на стената в двете части има някои различия. В тазовата част лигавицата образува много непостоянни гънки и три постоянни напречни гънки (plicae transversals recti). Горната гънка се намира на 10 cm от ануса. Стената на тазовата част е подобна на стената на ободното черво. Лигавицата е покрита с еднореден цилиндричен епител, съдържа Либеркюнови жлези. В lamina propria има единични лимфни фоликули. Подлигавичният слой е добри развит. Мускулната обвивка също се състои от циркулярен и надлъжен слой.

В аналната част лигавицата и част от надлъжната мускулатура образуват 8 - 10 надлъжни гънки, анални колонки (columnae anales). Между тях се намират надлъжни улеи (sinus anales). Участъкът от аналния канал, разположен между дисталната част на надлъжните гънки и ануса, се нарича zona hemorrhoidalis. Лигавицата на аналните колонки и zona hemorrhoidalis е покрита от многослоен плосък невроговяващ епител и не съдържа Либеркюнови жлези. Подлигавичният слой в аналния канал има венозно сплетение, което в zona hemorrhoidalis е много добре развито и се нарича – plexus hemorrhoidalis. В областта на ануса лигавицата преминава в кожа.

Мускулната обвивка се състои от надлъжен и циркулярен слой. Циркулярният слой в хемороидалната зона задебелява и се означава като вътрешен анален сфинктер (m. sphincter ani internus). В областта на ануса се намира напречно набразден пръстеновиден мускул - външен анален сфинктер (m. sphincter ani externus). Двата сфинктера осъществяват затварянето на изхода на правото черво.

Крвъвоснабдяване

Кръвоснабдяването на дясната половина на дебелото черво се извършва от клонове на a. mesenterica superior (a. ileocolica, a. colica dextra, a. colica media), а на лявата от клонове на а. mesenterica inferior (a. colica sinistra, a. rectalis superior). Долната половина на правото черво се кръвоснабдява от клонове на a. iliaca interna. Венозната кръв се оттича по v. mesenterica superior и v. mesenterica inferior към v. portae. Само от долната половина на правото черво кръвта се оттича чрез vv.rectales media et inferior към v. iliaca interna от системата на долната куха вена.

Лимфата се оттича към лимфните възли по хода на мезентериалните вени.

Инервация

Инервацията на дебелото черво е симпатикова, парасимпатикова и сетивна.

Особености при животните

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Физиологични особености

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Заболявания на дебелото черво

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Вижте също

Външни препратки

Източници

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 === Ободно черво ===
 [[Ободно черво|Ободното черво]] ({{lang-la|colon}}) се разделя на четири части както следва:
-* [[Възходящо ободно черво]] ({{lang-la|colon ascendens}}) – започва от сляпото черво на нивото на [[илео-цекална клапа|илео-цекалната клапа]], насочва се почти вертикално нагоре и достига долната повърхност на [[черен дроб|черния дроб]], където прави завой (''[[flexura coli dextra]]''), и преминава в напречното ободно черво. Покрито е с [[перитонеум]] от три страни, непокрита остава задната му страна.
+* [[Възходящо ободно черво]] ({{lang-la|colon ascendens}}) – започва от сляпото черво на нивото на [[илео-цекална клапа|илео-цекалната клапа]], насочва се почти вертикално нагоре и достига долната повърхност на [[черен дроб|черния дроб]], където прави завой (''[[flexura coli dextra]]''), и преминава в [[напречно ободно черво|напречното ободно черво]]. Покрито е с [[перитонеум]] от три страни, непокрита остава задната му страна.
-* [[Напречно ободно черво]] ({{lang-la|colon transversum}}) – започва от дясната извивка и завършва при [[слезка]]та, където образува втора извивка – ''flexura coli sinistra''. Дължината му е около 50&nbsp;-&nbsp;60&nbsp;cm. Разполага се почти напречно в дясното подребрие, епигастралната или пъпната област и лявото подребрие. Напречното ободно черво е подвижно, благодарение на наличието на опорак (''[[mesocolon transversum]]''). Чрез него се прикрепва към задната коремна стена. С предната си повърхност напречното ободно черво се допира до черния дроб, [[Жлъчен мехур|жлъчния мехур]] и [[стомах]]а. Долната му повърхност заляга върху примките на тънкото черво, а задната влиза в контакт с [[дванадесетопръстник|дуоденума]] и [[панкреас|задстомашната жлеза]].
+* [[Напречно ободно черво]] ({{lang-la|colon transversum}}) – започва от дясната извивка и завършва при [[слезка]]та, където образува втора извивка – ''[[flexura coli sinistra]]''. Дължината му е около 50&nbsp;-&nbsp;60&nbsp;cm. Разполага се почти напречно в дясното подребрие, епигастралната или пъпната област и лявото подребрие. Напречното ободно черво е подвижно, благодарение на наличието на [[опорак]] (''[[mesocolon transversum]]''). Чрез него се прикрепва към задната коремна стена. С предната си повърхност напречното ободно черво се допира до черния дроб, [[Жлъчен мехур|жлъчния мехур]] и [[стомах]]а. Долната му повърхност заляга върху примките на тънкото черво, а задната влиза в контакт с [[дванадесетопръстник|дуоденума]] и [[панкреас|задстомашната жлеза]].
 * [[Низходящо ободно черво]] ({{lang-la|colon descendens}}) – започва от лявата извивка и завършва на нивото на левия хълбочен гребен, където се продължава в сигмовидното ободно черво.
-* [[Сигмовидно ободно черво]] ({{lang-la|colon sigmoideum}}) - намира се между низходящото и правото черво. Горната му граница е на нивото на хълбочния гребен, а долната може да бъде кръстцовият рид (''[[promontorium]]''), лявата кръстцово-хълбочна става или нивото на трети кръстцов [[прешлен]]. Има S-образна форма. Притежава опорак (''[[mesocolon sigmoideum]]''), на който се дължи значителната му подвижност.
+* [[Сигмовидно ободно черво]] ({{lang-la|colon sigmoideum}}) - намира се между низходящото и правото черво. Горната му граница е на нивото на хълбочния гребен, а долната може да бъде кръстцовият рид (''[[promontorium]]''), лявата [[кръстцово-хълбочна става]] или нивото на трети кръстцов [[прешлен]]. Има S-образна форма. Притежава [[опорак]] (''[[mesocolon sigmoideum]]''), на който се дължи значителната му подвижност.
 По цялото си протежение ободното черво притежава окръглени издувания – хаустри.