Разлика между версии на „Захароза“

Направо към навигацията Направо към търсенето
1083 байта изтрити ,  преди 9 години
редакция без резюме
{{обработка|форматиране, проверка на информацията, източници}}
 
'''Захарозата''', известна още като '''сукроза''' ({{lang-la|saccharum commune}}) е опростенонай-разпространената химично наименованиеформа на [[дизахарид]]а 1-α-глюкозидо-2-β-фруктофураноза. Позната в ежедневието просто каторафинираната "[[захар]]", тянаричана еоще най-широкобяла използваниятзахар подсладител.или Нейнияттрапез­на сладъкзахар. вкусОпростеното сехимично дължинаименование на наличиетозахарозата нае голям брой (осем) хидроксилни групи в молекулата1-α-глюкозидо-2-β-фруктофураноза.
 
Със същия молекулен състав като захарозата С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> са известни и други дизахариди[[дизахарид]]и като [[малтоза]], [[лактоза]] и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.
 
==Физични свойства==
Чистата захароза е безцветен кристален дизахарид със сладък вкус, дължащ се на наличието на голям брой (осем) хидроксилни групи в молекулата. Захарозата се разтваря добре във [[вода]], но практически е неразтворима в [[алкохол]] и неполярни разтворители[[разтворител]]и. При нагряване се [[топене|стапя]], като образува аморфна маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на [[водна пара|водни пари]]. Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми. Молекулната и формула е С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> . Сравнена с глюкозата тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.
 
==Химични свойства==
Сравнена с [[глюкоза]]та тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.
 
Захарозата се разтваря добре във [[вода]], но практически е неразтворима в алкохол и неполярни разтворители. При нагряване се [[топене|стапя]], като образува аморфна маса, наречена бонбонена захар. При висока температура тя карамелизира и се овъглява с отделяне на [[водна пара|водни пари]]. Следователно молекулата на захарозата е изградена от въглеродни, водородни и кислородни атоми. Молекулната и формула е С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> . Сравнена с глюкозата тя има еднакъв качествен, но различен количествен състав. Поради сходство между някои свойства на глюкозата и захарозата може да се очаква и сходство и в техния строеж.
Както глюкозата така и захарозата взаимодействат с прясно приготвен меден дихидроксид при обикновена температура, като се получава прозрачен тъмносин разтвор - качествена реакция за многовалентен алкохол със съседни (вицинални) хидроксилни групи.
 
C<sub>12</sub>H<sub>22</sub>O<sub>11</sub> + Cu(OH)<sub>2</sub> -> C<sub>12</sub>H<sub>22</sub>O<sub>11</sub>Cu + 2H<sub>2</sub>O
 
С амонячен разтвор на дисребърен оксид и с Фелингов реактив захарозата не реагира. Следователно, за разлика от глюкозата, в молекулата[[молекула]]та на захарозата няма свободна алдехидна група - т.е. тя не е редуктивна захар. Ако обаче се [[варене|вари]] предварително воден разтвор на захароза в присъствие на минерална киселина ([[солна киселина|солна]] или [[сярна) киселина|сярна]]), която действа каталитично, разтворът проявява редукционни свойства. Причината е, че при тези условия захарозата се [[хидролиза|хидролизира]] до [[глюкоза]] и [[фруктоза]], които са добри редуктори. Този процес е известен още като инверсия:
 
C<sub>12</sub>H<sub>22</sub>O<sub>11</sub> + H<sub>2</sub>O -> C<sub>6</sub>H<sub>12</sub>O<sub>6</sub> (глюкоза) + C<sub>6</sub>H<sub>12</sub>O<sub>6</sub> (фруктоза)
 
От тук може да се направи извода, че молекулата на захарозата може да се разгледа като получена от една молекула [[глюкоза]] и една молекула [[фруктоза]], свързани чрез отделяне на молекула вода между тях. Доказано е, че водата се отделя от гликозидните хидроксилни групи на глюкозата и фруктозата, които участват с пръстенните си форми:
 
Захарозата може да се хидролизира не само в присъствие на киселина, но и под действието на ензима[[ензим]]а инвертаза. Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар се нарича инвертна захар. Инвертната захар трудно кристализира, поради което се използва като заместител на пчелния мед, който е естествена инвертна захар.
От проекционната и перспективната формули на захарозата се вижда, че шестатомният пръстен на глюкозата е запазен, докато този на фруктозата е петатомен. След хидролиза последният изомеризира и се превръща в шестатомен, който е характерен за свободната фруктоза.
 
Тъй като захарозата съдържа алкохолни хидроксилни групи тя може да се естерифицира и да взаимодейства с метални хидроксиди. Така напр. разтвор от варно мляко (Ca(OH)<sub>2</sub>) се избистря, ако към него се прибави захароза, тъй като се образува разтворим калциев захарат. По такъв начин в производствени условия захарозата се пречиства от примесените към нея органични киселини, които образуват неразтворими калциеви соли.
Захарозата може да се хидролизира не само в присъствие на киселина, но и под действието на ензима инвертаза. Сместа от равни количества глюкоза и фруктоза, която се получава при хидролиза на обикновената захар се нарича инвертна захар. Инвертната захар трудно кристализира, поради което се използва като заместител на пчелния мед, който е естествена инвертна захар.
 
Обикновената захар ферментира, тъй като спиртните дрожди съдържат ензима инвертаза, под действието на който тя се хидролизира на глюкоза и фруктоза, които директно ферментират до етилов алкохол. Усвояването на захарозата от организма също става след предварителната й хидролиза. При попадане в храносмилателната система захарта се разпада почти веднага на глюкоза и фруктоза, и докато глюкозата се приема нормално от организма и го подхранва, то фруктозата има поведение на алкохол (токсин, отрова) за черния дроб, тъй като само там може да бъде преработена до мазнина. Вследствие на това се стига до стеатоза на [[черния дроб]].
Тъй като захарозата съдържа алкохолни хидроксилни групи тя може да се естерифицира и да взаимодейства с метални хидроксиди. Така напр. разтвор от варно мляко (Ca(OH)<sub>2</sub>) се избистря, ако към него се прибави захароза, тъй като се образува разтворим калциев захарат. По такъв начин в производствени условия захарозата се пречиства от примесените към нея органични киселини, които образуват неразтворими калциеви соли.
 
==Вижте също==
Обикновената захар ферментира, тъй като спиртните дрожди съдържат ензима инвертаза, под действието на който тя се хидролизира на глюкоза и фруктоза, които директно ферментират до етилов алкохол. Усвояването на захарозата от организма също става след предварителната й хидролиза. При попадане в храносмилателната система захарта се разпада почти веднага на глюкоза и фруктоза, и докато глюкозата се приема нормално от организма и го подхранва, то фруктозата има поведение на алкохол (токсин, отрова) за черния дроб, тъй като само там може да бъде преработена до мазнина. Вследствие на това се стига до стеатоза на [[черния дроб]].
* [[Захар]]
 
==Външни препратки==
Концентрираните захарни разтвори (64%) действат слабо антисептично, поради което се използват за консервиране на плодове във вид на сладка и мармалади.
 
==Източници==
Със същия молекулен състав като захарозата С<sub>12</sub>Н<sub>22</sub>О<sub>11</sub> са известни и други дизахариди като малтоза, лактоза и др. Те се различават от захарозата по вида и начина на свързване на двата монозахаридни остатъка.
 
{{Биохимия-мъниче}}
[[Категория:Дизахариди]]
 

Навигация